цветно

Еньовден - един от най-важните летни празници

Снимка: pixabay.com

На 24 юни - Еньовден Православната църква празнува рождението на Св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча Господен заради това, че подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан.

Еньовден е един от най-важните летни празници в народния календар на българина. С него са свързани много вярвания за слънцето, водата и лечебните растения, смята се за патронен празник на билкарите.

На празника християнският свят се отдава на езически ритуали – къпане, прескачане на огън, танци, гадаене, бране на билки и магии за плодородие. Според разпространеното поверие, в полунощ срещу Еньовден небето се отваря - стават чудеса, но и черни магии. Сънищата са пророчески. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите вълни на морето. Вярва се, че преди да "тръгне към зима", слънцето се окъпва в изворите и реките и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него, е с особена магическа сила.

Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се: "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Народът вярва, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето "трепти" и "играе", а който види това, ще бъде здрав през цялата година.

За Еньовден е характерно "грабенето" (краденето) и "маменето" на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че жени – баятелки, магьосници, отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал "краденето".

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал - забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е "хаталия", "аталия" (лош ден) и се вярва, че "Свети Еньо" ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце: жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" - за всички болести и за "болестта без име".

Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

Предстоящи събития

Мисъл на деня