цветно

Ерих Мария Ремарк: 11 мисли, които разтърсват съзнанието

Снимка: Deutsches Bundesarchiv / wikipedia.org

Умението да боравиш с думите е чест за много малко хора. Да съумееш да изкажеш и обобщиш чувствата и мислите на хиляди хора е уникалност. Затова Ерих Мария Ремарк е велик. Силата на таланта му трогва много сърца. Разплаква, усмихва и замисля…

Вече сме ви представяли 20 любими цитата от майстора на лирическия натурализъм. Ето още няколко, които със сигурност ще ни накарат да обмислим възгледите и нагласите си към живота, чувствата и поведението си.

1. "Запомнете, рано или късно на всяка жена играта й омръзва, приисква й се да се влюби."

2. "А и автомобилните състезатели се погаждат с колите, както жените с вечерните си рокли – доставят им удоволствие, никога не простиват в тях."

3. "Той ме попита: "А сега какво?" Наведох глава, дълго мислих преди да му отговоря, защото се страхувах да не рухна. След около минута вдигнах глава и казах: "Сега сме само двама непознати, които се познават до болка добре."

4. "Няма нищо по-уморително от това да си с човек, който демонстрира своя ум. Особено, ако няма ум."

5. "Когато човек може сам да се измъчва, той не пропуска така лесно нито един удобен случай."

6. "Човек притежава малко разум, за да проумее, че не може да живее само с разум. Хората живеят с чувствата си, а за чувствата е безразлично кой е прав."

7. "Че онова което най-много заслужава да се постигне в живота, е да съумееш сам да избереш смъртта си. Тогава тя не може да те премахне като плъх или да те издебне или задуши, когато не си готов."

8. "Свободен е само този, който е загубил всичко, заради което си струва да се живее."

9. "И тъкмо тишината е причината, задето образите от миналото будят не толкова желания, колкото тъга – една огромна, безпределна печал. Били са – и няма да бъдат никога вече. Отминали са, вече са един друг свят, който безвъзвратно си е отишъл за нас."

10. "Започнеш ли прекалено да се ровиш в душата си, скоро се натъкваш на решетка, която води към смрадливи канали, пълни с нечистотии."

11. "Гледах жадно и с лек страх тази чужда жена, която ми бе станала най-близка, и внезапно разбрах, че само мъртвите ни принадлежат изцяло, защото само те не могат да избягат. Всичко останало в нашия живот пулсира, сменя се и си отива, изчезва у появило се отново, вече не е същото. Само мъртвите оставаха верни. И в това бе тяхната сила."

Предстоящи събития

Мисъл на деня