Есе на третокласник: Какво е за децата да са под карантината?
От HighViewArt
Знам, и на вас като мен, не ви е лесно по цели седмици да сте вкъщи. Аз например съм объркан, но лошото е, че не знам от какво. И все си задавам въпроса: това сега ли започва и ще приключи ли някога?
На мен ми липсва да играя с приятелите и да се срещаме в парка. Липсва ми и да ходя на училище. Сега ни обучават електронно, но е скучно без забавленията в клас
Може би и на вас майките ви готвят постоянно? Ще ви кажа на мен какво ми готвят. Хот-дог, пица, бургери - любимите ми храни, за да не съм тъжен. Но според мен въпреки всичко, карантината влияе на психиката. Аз направо се побърках от толкова стоене вкъщи!
За това тати ме подпомогна като ме изкара навън. И аз след като стоях поне четири седмици у дома, още от първата грипна ваканция, приличах на пещерняк попаднал в бъдещето.
Всичко наоколо беше раззеленено и много красиво. Тати ми даде да снимам клип, с който да покажа колко е хубаво всичко. Дърветата бяха цъфнали с много големи, хубави, зелени листа. Въздухът ухаеше на пролетни кокичета. А тревата беше като мека прегръдка от родната майка. Птичките пееха като оперни певици, а пеперудите изглеждаха като рисунки на известни художници.
Не устоях и започнах да гоня всяка една от тях. Тичах и се радвах на слънцето, сякаш го виждам за първи път. То грееше със своите красиви, слънчеви лъчи и аз ги усещах по гърба си като топло одеялце.
Прииска ми се това с епидемията и затворените градове, изобщо да не се беше случвало. Но знам, че е за наше добро. И мен болестта ме плаши и понякога се чувствам така, все едно съм сам в мрачна стая. Страхувам се тя да не достигне и мен, защото виждам, че като минава повече време, вирусът достига до още повече хора.
Реших все пак да мисля положително. Вълнувам се много от предстоящите Великденски празници и с нетърпение очаквам боядисването на яйцата. Много се надявам, когато те отминат всичко вече да е приключило и аз да се завърна към любимите за мен занимания. Мечтая си за момента, когато ще играя отново с приятелите си навън без да се притеснявам от нищо.
Автор: Коце Миков на 9 г., Начално училище "Димитър Благоев" - Стара Загора
