Есенни чувства, сбрани в шепичка любов...

  • Сподели:
Есенни чувства, сбрани в шепичка любов...

Обичам октомврийските вечери. Толкова тихи. Спокойни. По пухкави пантофи. Домашни.

С целия този разкош от есенни дарове. С царящия уют. Запалените свещи. Ароматът на печени кестени. Обичайната чаша червено вино. Любимото предаване по телевизията.

Споделеността. Усмивките. Топлите жестове. И умората от изминалия ден сякаш изчезва.

Толкова е красиво. Отваряш прозореца. Вдишваш от хладния въздух. Усещаш ароматa на паднали листа. На токущо превалял дъждец. Отнякъде се долавя любима песен.

Глъчка. Смях. Предхелоуинско настроение. Греещи в ярко оранжево тикви. Мъждукащи фенери.

Сгушваш се в топлия пуловер, вгледан в светещите прозорчета, пазещи тайните на стопаните си.

Отпиваш глътка вино. Поглеждаш и към децата. Чуваш смехът им. Закачките. Шегите. Дори малките спречквания заради някоя дреболия. Прегръщаш любимия човек. Виждаш обичта в очите му. И си мислиш, че любовта е тази, която прави дните, месеците, сезоните и душите ни красиви.

Тя е нещо, което носим в Себе си. Нещото, което осмисля всяка една вечер. Не само октомврийските.

Още от Darini - Д. Тодорова може да прочетете в darini-poezia.blogspot.com.

Снимка: wikimedia.org/Frenchtowner