цветно

Етюди

Снимка: FOTEROS / Pixabay.com

Накрая тя се обърна към него... Пое дълбоко дъх, сякаш да прибере навътре сълзите си и му каза:

"Знаеш ли, човек се учи на смирение, едва когато загуби нещо - било то и себе си... Защото ти винаги ще си част от мен, както и аз от теб. Животът ни е подарък, а ние с теб побързахме да го разопаковаме като разглезени деца и след това да захвърлим...

Това не разбрахме, скъпи мой...Любовта в живота е едно, а любовта на живота съвсем друго. Там е нужна грижа, отдаденост, нужен е огън, за да те стопли. А огън се пали от двама..."

***

Тя беше такава емоция, която трудно можеш да събереш в една дума. Появява се ненадейно. Подаваш ѝ ръка за здравей, а тя ти отвръща "Влизам право в сърцето ти", усмихва ти се и след това изчезва и не се появява с дни.

В такива моменти ме е докарвала до лудост... Ходещо бедствие, луда е, луда е за сто, но не мога да я пусна, всъщност не знам дали съм я хванал изобщо... Но Бог ми е свидетел, не искам да знам какво ще е ако един ден я няма.

"Добре дошла в сърцето ми... Малка моя... Не бягай... Остани."

И не остана...

***

Ще се помним с теб. Два костеливи ореха, два свята, които толкова си приличат в сезоните и толкова се разминават във времето. А времето в мен е толкова тъжно, че ще завали във всеки момент.

Гръмотевично от сърце ще заплачат очите ми. Не се страхувай да се намокриш. Това е цялата любов, която не успях да ти дам или ти не пожела да получиш.

Мисъл на деня