цветно

Гътам и гътвам – как една буква води до убийство

Снимка: geralt / Pixabay.com

Глаголът "гътам" е от преходен от несвършен вид и означава събарям. "Гътвам се" всъщност е негова форма, а означава падам на легло, дори умирам. Винаги съм намирала тези две думи за изключително забавни, защото една буква и убийството е извършено.

След забавна случка и неправилното използване на глагола, в главата ми ненадейно изплува следната мисъл: "Колко ли думи има в езика ни, които бъркаме, които не знаем, които бавно, но сигурно изчезват?"

В пределите на България има над 60 диалекта, а БАН и секцията по диалектология и лингвистична география, дори са създали интерактивна карта, която проговаря на над 30 от посочените диалекти.

Случвало ли ви се е да сте в сърцето на Северозапада и да се чудите защо нищо не разбирате? Или още по-зле, да се подигравате на шопите, че говорят селски. Е, всички сме го правили, но това дори не са най-интересните примери за сложността и извивките на българските слова.

Нека се пренесем почти в Сърбия, а ако трябва да сме точни - в Трън. В западното градче лесно можем да решим, че хората са изключително вулгарни. "Он клендза по путето" просто означава, че човек си куцука по пътя, а "Я ю яя" се "превежда" като "аз я яхнах" ( кобилата, не са толкова вулгарни, колкото си мислите).

Изумени сте нали?! Изключителната трудност, поне за нас неговорещите трънски, ще ни накара да "емчи ко вол у яръм" – да се напъваме като вол в ярем. Мислите, че това е най-странното нещо, което сте чели някога, но още не сме приключили приключението си.

Нека се преместим в планината. Кратък разговор с една от местните баби звучи така: "Oт Банcко ле cи? Oт цъpна бишка бяла дpeпка ял ле cи?" Преводът на този непрочетим ураган от букви е следният: - " Oт Банcко ли cи? От черно прасе бяла сланина ял ли си?".

Само няколко примера от речника на банския диалект могат лесно да заплетат езика ни:
Алишче - одеало / козяк /
бадже - капандура
бачю - батко
башча - баща
бечьи - шишарки

Ах, уморих се. Езикът ми е на възел, но нека само се замислим, колко е интересно да слушаме такъв разговор от страни. Диалектите в страната ни, дори най-архаичните и скритите от обществото, все по-бързо изчезват.

Все по-малко хора, във все по-малки населени места говорят различно. Това, което можем да направим, за да спасим диалектите, е да се опитаме да посещаваме малките селца и да се потапяме в магията на различните говори.

А кой знае, може би някой ден ще сме толкова шашардисани от някой диалект, че дори ще отвържем връкузунь от езика си, и ще го проговорим свободно.

Cъбития

Мисъл на деня