цветно

Градски приказки

Снимка: GDJ / Pixabay.com

Лятната ваканция за най-малките ученици настъпи и списъците със "задължителна" литература могат да помрачат настроението дори на децата, които обичат да четат. Не защото в списъците няма хубави книги, напротив.

Но всяка книга си има време и място, всяка книга трябва да бъде прочетена с желание, а не защото е задължителна. Ето какво споделя за четенето, книгите и днешните деца учителката Александра Георгиева

Аз обичам да чета. Много. За мен това е приоритет. Смятам, че умението да четеш и да разбираш споделеното е от изключителна важност и в личен, и в професионален план.

Като учител се старая да науча учениците си на това. Искам те да заобичат литературата не защото трябва, а защото това би им отворило широко очите и би докоснало сърцата им.

В първи клас "Защото госпожата каза!" още работи, но след това става почти невъзможно да увлечеш едно дете в приказка, когато то се спъва в думите й – газениче, юрдечка, тесла, стобор.

Мотивацията на героите пък се колебае между… няма какво да ядем и баща ми така каза. А третият син направо го гонят от вкъщи, защото за него няма нищо в бащиния дом.

Една от любимите ми е Дядовата ръкавичка :

— Какво мислиш бре, човече! —

дядо сам на себе рече

и ръкави си възпрете,

и с тоягата удари,

и повтори и потрети…

Защо дядото е постъпил така с животните, приютили се в ръкавичката, остава мистерия за всички.

Принцесите – послушни, красиви, мили. Трябва да срещнат принц и край на историята. Принцовете – благородни, смели, убиват дракони. Ами ако принцът иска да стане готвач, художник, учен ?

Вещиците – зли, сбръчкани, ядат малки дечица. Ядат дечица!? Наистина ли?

Непознатите по пътя – винаги помагат и дават по някой вълшебен предмет. Трябва ли да говорят днешните деца с непознатите, които им дават нещо?

Искрено вярвам, че приказният свят на децата не е този.

Възпитателната, педагогическата и социалната функция на разказваните тогава истории е била съобразена с обществената реалност – преди десетки години. Сега обществото, в което израстват децата ни, е различно.

Момичетата имат далеч по различни цели, момчетата се реализират във всички професионални сфери, вещиците отдавна са се превърнали в учени, лекари и изследователи, разговорите с непознатите на улицата никак не са добра идея.

Днешните ученици растат в градовете. Имат интернет в училище. Имат цялата информация на света на върха на пръстите си. Наистина ли някой смята, че могат да бъдат запленени с истории за дълги безгрижни лета, филии с лютеница и къпане в реката.

Това са прекрасни идеализирани образи от детството ни и пак не всички имахме село. Историите от нашето детство са далеч от децата сега. Те трудно разбират всичко представено там.

Тяхното ежедневие и ваканции са други. Нашите истории са богатство, споделен опит и красиви разкази, но е хубаво да избираме какво от тях ще разкажем. Особено фолклора. Сложно е там.

Моля ви, в стремежа си да възпитате патриоти и родолюбци, не ги карайте да наизустяват лозунги. Изключително важно е децата да обичат и ценят историята. Не ги насилвайте. За всяко знание си има време и място.

За щастие на българския пазар има прекрасни съвременни автори, които пишат великолепно и отговарят на много въпроси, важни за нашите деца. Езикът на тези творци е жив и достъпен.

Те разказват истории, които се случват на пейката в двора на училището; в кухнята, където мама прави палачинки в неделя; в стаята, когато си тъжен и изморен.

Фолклорът е представен завладяващо. Кукерите са древни воини, Горната и Долната земя са свързани в училище по изкуствата в Балчик, Коледа е тичане в магазина със заетите родители, но и магията на топлината, и уюта на зимната вечер.

Тези истории не са за безгрижното ежедневие на столичните глезльовци. В тези истории има раздяла, тъга, завист, злоба, болести, безизходица, самота, дори и смърт. Но и за хубавото, и за лошото се говори искрено и всичко се случва там, на ъгъла, в малката сладкарница, в офиса на мама, в сърцето на детето.

Там няма "живели щастливо до края на дните си" или "три дни яли, пили и се веселили"… Там задръстването завършва с пикник, лошото хлапе започва бавно да се променя, а любовта е безкрайна, вечна и за всички (не само за красивите, силните и умните).

Мили родители, когато отивате в книжарницата със списъка, предоставен от класните ръководители на вашите деца, погледнете и малко по-встрани. Поговорете с книжарите. Покажете на децата си и градските приказки. Те са написани за техния свят и техните въпроси.

Още от Александра Георгиева може да намерите в сайта й.

Cъбития

Мисъл на деня