Ходенето на гости или Nothing else matters

  • Сподели:
Ходенето на гости или Nothing else matters

Камен Донев имаше един скеч навремето, в който казваше: "Мен са ме канили на кафе, канили са ме и на рождени дни" - нещо такова беше в неговото превъплъщение на знаменития Тийчър от Улицата.

И аз по същия начин - къде ли не са ме канили. Първо самичка, после с мъжа ми, а от шест години и с невероятното ми дете. Сравнявам я, поканата за гости, като пътуването в различни държави.

Някъде си останал с много добри впечатления и жадуваш да се върнеш, спомняш си, разглеждаш снимки, сещаш се какво сте си казали и какво си видял. Ала има и места, където не ти се стъпва отново.

За скромния си житейски опит, да съм жива и здрава още да ме канят, съм била в много домове. Сега ще ви разкажа и ще стигнем до финала. Съжалявам, ще го направя бавно. Имайте търпение. Не знам дали си заслужава, но имайте.

Била съм в много луксозни домове, такива, в каквито изпитваш неудобство да пръднеш, да си протегнеш ръката през масата, за да стигнеш водата или ядките. В толкова лустросани и лъскави, че те е страх детето ти да не счупи нещо, да не го повреди, да не изцапа, не дай Богу, с флумастери.

Макар че в много луксозните домове, вярвате или не, често липсват флумастери - те са абсолютно забранени по такива места, защото мастилото цапа и можеш да направиш без да искаш запетайка на скъпия диван, донесен с контейнер от друг град.

Била съм в домове, в които домакините са ми казвали, че масата, на която в момента се храним и сме забили победоносно лакти в нея, струва 3000 лева, ей така да си знам. Това не променя живота ми, но нека ми пояснят, да си науча урока.

Била съм в домове с огромни телевизори и системи за домашно кино, без една книга на показ. Вероятно има книги, но са дълбоко скрити или в някой шкаф, който не се пипа, защото е скъп и правен по поръчка за семейството.

Била съм в домове, където има обилно количество изкуствени цветя и нито едно живо. Била съм и в такива, където не можеш да минеш от саксии, вази, и кашпи с жива флора, с кислород.

Била съм в домове, където банята е по-голяма от кухнята на други хора. Била съм в домове, където детето има своя отделна детска стая и в такива, в които детска стая липсва.

Сядала съм на много удобни дивани - двуместни, четириместни, разтягащи се, кожени, с хвърлено небрежно одеяло, с цвят графит, с цвят горчица, с горско-зелено, с чисто бяло, сиви малки дивани и големи кафяви с пухени възглавници.

Била съм в домове с много история, с картини, с култура, с плочи, със старинни предмети и антики, с гоблени. Или с много снимки на собствениците на апартамента.

Била съм и в малки апартаменти, една стая - всичко в нея събрано, сгъчено, кашони до тавана, както някои хора им казват - дядовата ръкавичка или пък "ще извикаш дий и ще хукне".

Сядала съм на неудобни столове с ръбеста облегалка. На такива, които имат подлакътници и които нямат. Имало е тапицирани, имало е и дървени.

Виждала съм много секции, модули, етажерки, поставки, всякакви съм виждала и твърде претрупани и кичозни, и премерено подредени, и съвсем изчистена, едва доловима класика. Казвала съм си, тази идея ще я взема, харесва ми, готино направено - имат вкус тия хора. Мислила съм си и - ужас, никога не бих направила така, не е моето, не.

Виждала съм врати. Била съм в домове с гаражни порти, които се управляват с дистанционно. Била съм и в домове, където мога да изкъртя с крак вратата.

Качвала съм се по стълби. Събирали сме се и в една стаичка с две легла, вместо дивани. Яли сме и на маса за детска игра. Смирненски, Вазов, Радичков, Талев, Вапцаров, Яворов, Пушкин, Толстой, Байрон, Уайлд и Пратчет - понякога са ме посрещали още от вратата.

В банята съм си измивала ръцете с течен сапун, както и с такъв на плочка. Виждала съм душ кабини. Отделно баня и тоалетна или както е в нашия лазарет - всичко в едно, ама без кабина, само душ.

Хранила съм се в прибори, които всички са еднакви, от един сервиз. Случвало се е и да се храним всички в различни чинии, от които има и пукнати, малко счупено, една чертичка. Да ви призная - храната се усеща по един и същи начин.

Значи, имало е ситуации, при които на масата за един човек има поставени три чаши. За ракия, за вино, за безалкохолно. Много пъти сме пили и от една чаша три питиета. Добре, веднъж се случи и от една чаша да пият трима човека, брои се, има го.

Виждала съм легла. Спални с табли, които са разкошни. Виждала съм и такива, за които съм се чудила как мъжът и жената спят на нея, тесничко и матракът не е нещо особено, даже май е дюшек. Ами акарите, те не знаят ли, че съществуват акари и могат да си купят най-новия дръндрънчипляс матрак с мемори пяна и морска сол от Папуа Нова Гвинея.

Ето такава сол е нямало никога на масите, на които съм била. Но е имало хималайска. И розова. Слагали сме и българска бяла смъртоносна сол в салфетка, защото домакините са нямали солница. Или в чинийка, както дойде и за по-лесно. Една щипка е мерило и то напълно еднакво за всеки.

Вечеряли сме на покривки, които са били изгладени. Ок, и на такива с гънки и смачкано, обаче сме се хранили и много пъти върху мушама. Почиства се лесно и не се пере, но не е много еко.

Получавали сме покани за гости от хора, чиито домове се отопляват с камина, печка, пелети и климатик. Забравих и радиатор от тези с ребрата, ама каква сауна става, не е истина просто.

Била съм в домове, където мога да стана от масата и да си отида спокойно в кухнята. Толкова добре се чувствам, че помагам и също обслужвам масата. Прибирам. Мия чинии. Отсервирам. Чувствам се като у дома си, приятно ми е.

Разтребвала съм също и играчки. Някои жени имат специално изградена система за подредбата на играчките. Класифицират ги, сякаш повече няма да се използват. По цвят, година на производство, материал и големина. Не искат и не обичат Х да се смесва с У, защото У седи на друго място и не се пъха там, където съм поставила Х.

Напълно ги разбирам, това си е лично тяхна работа. Пък и аз също разделям играчки, не съм джаста-праста. Писта при писта. Батман при батман. Кола при кола. Око за око. Зъб за паста за зъби.

Имало е и случаи, при които не ставам от масата. А аз обичам да ставам, не ми е кеф да дремя три часа на едно място, несвойствено ми е, не ми е присъщо. Обаче като си на гости, играеш по правилата.

Била съм в чисти домове. Прилично чисти, шизофренично и маниакално чисти и безукорно чисти. Не е защото ние сега идваме на гости, просто редът там е такъв, постоянен е, не е извънреден и не е за кратко.

Била съм и в домове, където съм се прибирала у дома с черни чорапи, а съм отишла с шарени. На бос крак ми е хрупало на ходилото. Някоя троха, някой косъм, конец, ала-бала. Била съм и в домове, където има мухъл по стените и много хубави тапети.

Имало е пердета, плътно до земята и само до прозорците. Има и домове със щори - алуминиеви и такива, които можеш да изпереш. Последните пък как трудно се дърпат, мамооо, не ми говори.

Влизала съм в жилища с пералня и сушилня отделно. Две машини тупнати една до друга или една върху друга. Виждала съм и такива като мен - пералня и сушилня в едно. Как ме е яд, въобще не я ползвам сушилнята, много ток пердаши.

Суши дрехи на една програма три часа и въобще не я ползвам, ай сиктир. Виждала съм и миниатюрни перални, дето като пъхнеш един чаршаф, две блузи и едни гащи - барабана е дюкме, ще почне тутакси да повръща.

Като казах повръща - била съм на гости с много храна и пълен хладилник. Две салати, в хладилника още салата, ама от същия вид.

Ребра, картофено пюре, пържоли, десерти, крем карамел, шоколадов мус, багети със семена, три вида някакви шитове, в които топиш хляб кат луд, пържени кюфтета, печен лук, мусака, маслинова паста, магданозена паста, босилекова паста с орехи, без орехи, спагети, нудели - чудо за хуманитарната криза.

Била съм и на гости със скромна вечеря, ей така да си я споделим. Ние носим каквото имаме налично у дома, те ни посрещат с каквото имат у тях си. Може това да са две неща - пак е сладко, щом сме заедно.

Веднъж си издълбахме по една филия хляб така че да остане само коричката, метнахме я в тигана, чукнахме вътре едно яйце и воала - закуска у Тифани, ама бюджетна.

Яла съм месо, лук, тиквички, хляб и какво още беше, не помня, на барбекю, на дървени въглища, на плоча, на скара и на реотани за 20 лева от Мастърхаус-а до Приморско. Мале, хора, като с уискито съм, не правя никаква разлика, пълна смотанячка.

Била съм в домове, където имаш синя и червена светлина на кранчетата на мивката. Като отивам до тоалетна е било мокро, някой се е къпал, или е сухо и има килимче за крака.

Не понасям ароматна тоалетна хартия, а обикновена бяла и без парфюм. Поглеждала съм се в пукнати огледала и в такива с петна. Поглеждала съм се и в кристално чисти. Имало е разточителство на хавлии, имало е и само една - за гъз, за пети, за лице, за ръце - въпрос на вкус.

Ето, аз обичам доста препечено месо, други го харесват да им говори. Аз го обичам на тебешир, на каиш. Други, като мъжа ми, искат месото да е мазно.

Слагали са ми свещи. На масата. За красота и уют. Един брой или три броя. В стъкло и в ковано желязо. Стояли сме до късно и съм виждала как свещта напълно изгаря, остава едно тънко фитилче.

После пуска онази меланхолична миризма на прощаване с изящен дим, който прави въртеливи движения нагоре към лампата, към светлината, която е още тук, а другата светлина си е отишла. Тръгвали сме си и докато свещите още горят, докато са в апогея си и восъкът е течен, мек и парещ.

Виждала съм кухненски плотове отрупани с най-различни машини. Тостер, машина за кафе и капучино, сандвич преса, хлебопекарна, микровълнова фурна, миксер, блендер, кухненски робот, фритюрник - колко много излишни удобства и покупки. Пълен плот и една клечка кибрит няма къде да оставиш.

В Български червен кръст социално слабите чакат да им дам пакет леща, пакет брашно, пакет ориз и пакет боб. Чакат и слагат в торбите. Прибират се вкъщи и ги оставят на празните си плотове.

Била съм в домове, където между моето дете и детето на домакините няма химия, а само физика. То така е било и с нас, възрастните. Някога моля и опитвам да построя мост:

"Айде, айде, поиграйте си, не се карайте, по-забавно е да играем заедно, отко̀лкото всеки поотдѐлно. Бъдете приятели. Или ако искате не играйте заедно, просто не вдигайте излишна врява. Знаете ли, всъщност не сте длъжни да се харесвате, понякога просто нещата не стават и не потръгват. Ние, родителите, го разбираме късно и губим време в опити, а вие, децата, усещате. Цинично е аз да не харесвам всички хора, а да те карам теб да ги харесваш."

Била съм и в такива, където децата си играят, занимават се, ще се поспречкат, но и ще си играят.
Била съм в домове, където единственото нещо, което са разбирали за мен, е че се казвам Нели.

Изненадвала съм се на домакините, хора с претенции, уж образовани, уж интелигентни, уж знаещи, уж можещи, уж разбиращи повече от всеки гръцки философ - как правят толкова елементарни грешки и колко бързо разкриват истинската си цена, а тя се вижда обикновено в дреболиите, там е същината.

Говоря за прекъсването, отнемането всякаква възможност да си започнеш изречението, не да го довършиш. Говореното един през друг, сякаш сме в баничарница и не се изслушваме кой иска тутманик, кой кифла с мармалад, кой мекица.

Това е нещо неприятно и може да те накара да загубиш окончателно интерес. Няма разговор. Към така поднесената топла пилешка супа за душата, може да се сервира и оцет за егото. Няколко капки, колкото за настроение. Правила съм го, полезно е.

Не случайно студентският живот бил хубав и хората го помнят дълго време. Не живееш в кой знае какви условия и удобства. Често и с нищо не отопляваш помещението си. Хладилникът е пълен с каквото Господ е дал или каквото е останало от четвъртък.

Въпреки всичко, когато се съберете в тази студентска бърлога, ако между вас има химия и разговорът не спира, темите сами излизат и очевидно си допадате - мястото и храната са само детайли, щрихи към картината, която вие, хората, рисувате.

Прекрасно и похвално е, че една домакиня, едно семейство, инвестира толкова време и енергия в приготвянето на шест вида храна, коя от коя по-вкусна и съблазняваща. Часове наред прекарани в кухнята, мивката, сушилника, гъбата с препарата, варене, пържене, печене, месене - уважително и похвално, браво, заслужава признание!

Оценявам го високо и ще бъде изразено моментално!

Но предлагам и друго - да се инвестира време и енергия в събеседниците на масата, защото ние не само споделяме храна и обща обстановка, споделяме и предлагаме себе си.

Разбрах, че не е важно в какъв дом влизам. Скъп ли е, евтин ли е, има ли дивани, няма ли, на каква маса ще се храним и дори с какво ще се храним. Не е важно в какъв дом влизам, а при кои хора идвам и с какво усещане ще изляза!

Разбрах, че изобщо не ме вълнува дали е чисто, спретнато, подредено, битово, разхвърлено, има ли стол с планина от дрехи и чорапи на пода - не ме интересува, съжалявам, ако това ви разочарова. Не влизам в спалнята ви, за да ви помирисвам чаршафите, не ви ровя и в коша с пране.

Разбрах, че гостоприемството е много повече от добре аранжирана маса и красив дом. Гостоприемството е оказване на внимание и желание да се свържеш с хората, които си приел в дома си, не само чрез храната и пиенето.

Разбрах, че за преживяването на една добра вечер, обяд или среща, е от голямо значение колаборацията помежду ни. Вкусните храна и напитки са само нещо, което допринася за нея, един малък плюс.

Често не помня какво съм яла, но помня какво сме си разменили като реплики. Съвсем не ме вълнува дали има три вида напитки, но дълбоко ме касае дали ще си мълчим като самсурници, слезли преди малко от клона.

Водещото е разговорът, смехът, глъчката, настроението, симбиозата между нас, душичката ни - когато те вървят и другите неща се движат. Когато помежду ни има пустиня, оазисът от храна не ме засяга. Случвало ли ви се е да кажете: приседна ми, втричи ми се - не е от храната, от думата е, от нея идва всичко.

Високата цена на вашето жилище и храна са нищо, ако цената ви като човек е ниска.

Когато умрете, последното, което ще говорят за вас, е каква данъчна декларация сте писали, колко струва имотът ви, колко масата ви, колко автомобилът ви, дрехите ви, дрехите на детето ви, от какъв материал е направена вилата ви и в кой квартал се намира.

Ще ви споменават с друго - какъв човек сте били, как сте се отнасяли с хората, какво сте направили за тях и каква дума сте си казали!

Това е то животът и няма генерална репетиция.

Четете още интересни текстове на автора в групата "Истории от Гардероба"