Хората сме толкова жалки...
От HighViewArt
Страхуваме се да изречем на глас какво желаем, какво ни липсва, за кого мислим преди да заспим, и коя е първата ни мисъл, когато се събудим… Задоволяваме се с отговорите "Времето лекува.", или "И това ще мине."
Обаче това съвсем не е така, няма да мине, времето не лекува. Колкото повече неща зачеркваш и отричаш от живота си, толкова повече се събира ли събира, и когато един ден се срещнеш лице в лице с всичко, което си оставил в миналото, просто недовършено, осъзнаваш, че времето не те е излекувало, а напротив - наказвало те с това да бъдеш сам.
Неизвестен автор
