цветно

Хранителните разстройства

За първи път чух думата анорексия в 11 клас. С времето все по-често започна да се говори за хранителните разстройства. В Международната Класификация на болестите под Разстройства на храненето са представени Анорексия нервоза и Булимия нервоза.

Анорексия нервоза

Анорексия нервоза (от гръцки - нежелание) е разстройство, което се характеризира с предумишлено намаляване на теглото, като този процес е предизвикан или поддържан от самия пациент.

Разстройството се среща най-често при момичета в юношеска възраст и млади жени, но могат да заболеят също юноши и млади мъже, както и деца, навлизащи в пубертета, и жени, навлизащи в менопауза.

Въпреки че главните причини за анорексия нервоза остават неизяснени, все повече факти свидетелстват за това, че взаимодействието на някои социо-културални и биологични фактори допринасят за възникването й.

Разстройството е свързано с недостатъчно приемане на храна, проявено в различна степен и водещо до вторични ендокринни и метаболитни изменения и нарушения във функциите на организма, което би могло да доведе до непосредствена заплаха за живота.

Кои са признаците?

Теглото е ниско и загубата му е предизвикана от самия пациент, като може да е налице целенасочено повръщане, прекомерно натоварване с физически упражнения, употреба на потискащи апетита, лаксативни и диуретични медикаменти.

Страхът от напълняване се превръща в свръхценна идея – мисли се само за него и всички действия са насочени към това напълняването да бъде избегнато. Храненето, теглото и диетата стават централни теми, калориите се пресмятат обсесивно.

Собствените и чуждите порции могат да бъдат контролирани чрез готовността на засегнатия от разстройството да приготвя храната за семейството, но без след това да яде от нея. Храната като цяло се приема на много малки парченца, дъвче се продължително, набляга се на консумирането на напитки с цел намаляване на апетита.

Чувството на удовлетвореност от себе си и самооценката са силно зависими от приетата храна – ако е спазена самоналожената диета, е налице задоволство от себе си, ако не е, лицето изпитва чувство на вина.

Булимия

Анорексията може да предшества или следва булимията (от гръцки – bus -вол, бивол, limos - глад). Тя пък е синдром с повтарящи се пристъпи на преяждане, при което мисълта на пациента е изцяло ангажирана с контрола на телесното тегло.

Кои са признаците?

Налице е непрекъсната свръхангажираност по отношения на яденето, непреодолимо влечение към храната и пациентът е склонен към епизоди на преяждане, като консумира голямо количество храна за кратко време.

Болният показва голям апетит в период на стрес, яде скрито, храната „изчезва“ от хладилника. При тази ситуация човек търси начин да противодейства на напълняването, като може това да е чрез предизвикано повръщане, периоди на гладуване, използване на лекарства, подтискащи апетита.

Пациенти с диабет например, страдащи от булимия нервоза, могат да изоставят лечението си с инсулин.

Страдащите отказват помощ

Страдащите от хранителни разстройства не приемат състоянието си за болестно и затова отказват помощ. Налице е по-скоро желание за социална изолация, избягване на срещи и комуникация с други хора.

Възможно е съвремието да изостря такъв тип състояния – време, в което да изглеждаш перфектен е ценност на обществото, в което пък подрастващите се опитват да се впишат.

 

Мисъл на деня