Христина Маджарова: Две стихотворения за Бургас
БУРГАС Е ПУЛС
Пространството тежи от премълчаване.
Преглъщаш, продължаваш и приемаш.
Не спиш добре. Навън се зазорява
и криволичиш по течението,
по вятъра, по хаоса, по драми
и все към себе си се приближаваш
по пътя за Бургас. А там е
една любов, която не отплава.
И просто е. И просто там те чака,
и просто във Бургас тя съществува,
прибрана във на куфара потракването
и във желанието ти за плуване.
Във вятъра крайбрежен и по Главната
една любов тежи от закъснения.
Приемаш шанса да я грабнеш
преди да са я грабнали сирените.
Ще бързаш, изпреварваш и политаш.
По пътя за Бургас мигът е котва,
по пътя за Бургас се случват стихове
и случва се най-истински живота ни.
Не питам колко дълго ще останеш.
Денят в Бургас си няма измерение.
По-важно е да съхраниш пристанище.
Останалото остави на мене.
И само тук до край се доверявай
на рибите, на любовта до дъно.
Бургас е пулс. И пулс е врявата му.
Пристанище не може да потъне.
***
ВЯРА
Отецът, пред когото се прекръстих,
не беше стъпвал никога във църква
и неговата вяра бе морето.
Целуна ме по стъклените пръсти
и обеща да скочи първи.
Закле ми се в бургаските поети.
Закле ми се в Бургас и го разбирах.
Най-светъл мъж в море от светлина.
Отецът, за когото бих умирала
поне хиляда пъти, мен избра.
И както обеща, той скочи първи.
Последвах го във неговата вяра.
Морето стана първата ни църква,
а той-мъжът, когото не забравих.
Сега е бог, баща, любов и всичко,
което за морето се говори.
Единствено на него бих приличала
в най-морската и влюбена история.
