цветно

Христина Маджарова: Три детски стихотворения

Картина на Анелия Гълъбова

Моят татко е вълшебник

Моят татко е вълшебник.
Щом картинките погледне,
вмигом оживяват те:
барабан, балон, врабче.
Засиява мойта стая,
седем зайчета играят,
седем пъргави козлета,
седем мънички джуджета,
Лиса и Вълчан, петлето.
Оживяват в звънки срички
приказни герои, всичките.
И от шарената книга
Буратино ми намига.
Имам си една мечта:
сам да мога да чета.
Да съм истински вълшебник.
Щом картинките погледна,
в миг да оживяват те.
Татко шепне: "Спи, дете."

***

За мръсните ръчички, разказано по детски

Моята сестричка Ния
не обича да се мие.
Уж е кротка и добричка,
но със мръсните ръчички
вчера хапна си бисквити,
после хапна и филия.
Цял ден беше ми сърдита,
че я карах да се мие.
Обясних й, че сапунът
от микробите ни пази,
но не ще да чуе дума:
"Стига, батко! Със зарази
ти не можеш да ме плашиш"-
каза Ния и си сипа
с мръсните ръчички каша
и отпи от чая липов.

Посреднощ дочух как плаче:
"Ох, коремчето боли ме!"
Здравето не е игра, че
ей сегичка да ти мине.
Лекарката търпеливо
обясни ѝ, че водата
е за тялото гориво,
но и цар на чистотата.
За да бъдем здрави всички,
мием мръсните ръчички.

***

Рибки

Рибки мои, малки рибки,
рибки в синьо и във златно,
плувайте със мен на плиткото.
А когато аз порасна,
мога смело да се гмурна
най-навътре в океана.
Днес обаче ще цамбурна
в локва. Скача капитана!
Капе дъжд изпод стрехата.
Имам лодка от хартия.
Вятърко, надуй платната!
Към Бургас ти отведи я!

Мисъл на деня