цветно

Хрониките на един "помияр": Бягство. Загуба

Снимка: pixabay.com

Продължение на Хрониките на един "помияр" - нов приятел, нов "дом"

Много време мина и много неща се случиха. Имам доста за разказване. Мислех си, че няма да изляза цял от мрачното и потискащо място, в което ни бяха затворили, а именно кучешкият приют. Така и стана. Изглеждах както обикновено и нагледно нищо не ми липсваше.

След като двете красиви момичета ни посетиха и се погрижиха да се почувстваме малко по-обичани и нужни, аз и моят приятел решихме да се отървем от непоносимата обстановка в приюта. Да, да избягаме. Оказа се, че не е много сложно. Дори не ни заключваха клетките.

По пътя към изхода не срещнахме никого, но веднага щом напуснахме сградата видяхме голямата кола, с която ни придвижиха до това място. От нея сваляха още кучета. За наше нещастие един от мъжете с пръчките ни видя. Този път не я носеше. Бе я заменил с нещо по-малко и на вид безобидно.

Насочи това нещо към нас и се чу силен звук. Кучетата се разлаяха, а той стоеше неподвижно и се усмихваше доволно. Около десет секунди се чудех какво точно се случи. Исках да попитам приятеля ми, но не успях. Той вече не бе сред нас. Това безобидно и малко нещо се оказа много по-опасно и от пръчките.

Нямаше какво да сторя. Ако бях останал още малко, и мен ме очакваше същото. Погледнах мъжа, за да го запомня, а след това тичах с всичките си останали сили в неизвестна посока. Избягах. Отървах се. Излязох от приюта. Но не цял. Част от мен остана на потъпканата трева, пред огромната врата на сградата. Остана там, обляна в кръв. Изпълнена с мечти за уютен дом и грижовно семейство. Изпълнена с желание за свобода.

Татяна Петлова за blagoevgrad-news.com.

Cъбития

Мисъл на деня