Идва Спасяващият с Любов по моста на Надеждата над размирните води
От Лияна Фероли
Тайното послание в една коледна песен.
За пореден път в най-вътрешната ни същност ще проехти хор от коледни камбани, който ще възвести най-чаканата вест: Надеждата на света отново се роди! Идва Спасяващият с Любов! И залинялата ни в гърдите вяра отново ще подаде зелените си кълнове. Отново, обистрена и съживена, ще засвети през отварящите се за Рождество Христово прозорци на душите ни.
Това съживление тръгва още от Игнажден. Според старобългарския календар годината започва с деня на зимното слънцестоене (21-ви срещу 22-ри декември), с най-късия ден и най-дългата нощ, след който започва да се ражда новото слънце.
Според Георги Велев и книгата му "Българският народен календар" на 21 декември е бил Еднажден (днешният Игнажден), изпълнен с магическа сила, защото с него се избягва изместването през времето, защото е ден на зануляване, подобно на порталите 11.11 и 12.12.
И точно в този ден на изравняване настъпва астрономическото зимно слънцестоене. Дори се смятало, че той събира цялата творческа същност на Бога, че извлича светлината от мрака и затова от него е започнало и сътворението на света.
Денят - самостоятелна календарна единица, след който започвало началото на Новата година, е наричан Нулев ден, Ени-Алем, Иняжден, Полязовден, Млад Бог, Млад ден, Нов ден, Млад месец, Млада година, Полаз, Сур, Ени.
Но след покръстването към него е "прикрепен" християнският Св. Игнатий Богоносец (Носещ Бога в душата си), преименуван е в Игнажден и е преместен на 20 декември. С него започват и коледните празници.
Но въпреки обединяването на някои празници, те пак си остават част от Божествената мъдрост, свързваща повече народи да празнуват заедно, дори и когато синкретично свързват стари и нови обичаи, стари и нови култури, цивилизации, сходни култове, свързани с вярата в безсмъртието на душата, със слънчевото влияние върху света.
Затова 21.12 е бил и си остава най-древният от всички празници на светлината, свързван с преклонението пред големия природен кръговрат, с Раждането на Новото Слънце, Младото Слънце, Бога Слънце - Христос, с вярата за раждането на Духа, устремен към истина и светлина.
Не случайно, по това време на годината в най-северните части на Европа се наблюдава удивително красивото Сeверно сияние (aurora borealis). Както и т.н. бели нощи, през които слънцето не залязва или остава малко под хоризонта и през цялата нощ се наблюдава полуздрач.
Такова е полунощното слънце в Нордкап, Норвегия. А в тези необичайни явления прозира Мъдростта – Светлината, с която Бог ни гледа в лицето, според духоведеца Ваклуш Толев. И тя един ден ще осени всички хора.
Въпреки че ежегодно честваме Рождеството на Божия Син, Спасителя на света Иисус Христос, Той, както и Неговите светли сили, никога не са си отивали, не са били далече от нас, а само в невидимите още Божии измерения. Но когато се отворят осезанията ни за истинската Светлина, ще се отворим и за ежеминутната Рождественска празничност.
Но преди това, както отдавна е предсказано, този момент ще бъде предшестван с настъпването на т.н. смутни, размирни времена в света, които непрекъснато набират сила. Но заедно с опасността, расте прогресивно и надеждата за спасение.
А тя е толкова добре изразена в коледните песни, какъвто е случаят и с песента "Радостта на света" (Joy To The World), която се пее на български език със заглавие "Слава во Вишних". Както е и в песента Celtic Woman - Bridge Over Troubled Water ("Келтската Жена - мост над проблемната вода") от петия и последен албум на поп дуото Саймън и Гарфънкъл, издаден през януари 1970 г., когато оптимизмът през 60-те години на XX век е изместен от всеобщо безпокойство.
Но словото, облечено в хармонична музика, винаги е носило красноречивите послания на Надеждата. Затова много бързо сингълът е отличен с награда "Грами" за най-добра песен и най-дъбър албум на годината. Ето и нейният текст:
МОСТ НАД РАЗМИРНИТЕ ВОДИ
Когато си изтощен и без сили
и се чувстваш нищожен,
щом сълзи замъглят очите ти–
тогава аз ще ги избърша!
Ще съм до теб когато са тежки времената
и не намираш прятели!
Като мост над размирни води
аз ще легна пред теб!
Когато паднеш духом
и се озовеш сам в света,
когато вечерта се спуска така страшно–
аз ще поема твоето бреме!
Когато мракът те обгърне
и болката е навсякъде около теб -
тогава като мост над бурна река
аз ще легна пред теб!
Момиче със сребърни коси,отплувай!
Отплувай от този бряг,
защото дойде и твоят миг да заблестиш!
Всичките ти мечти бягат към теб!
Виждаш ли как блестят?
Ако се нуждаеш от приятел,
просто се обърни и ще ме видиш!
Като мост над бурна река аз ще те успокоя!
Като мост над размирни води аз ще легна пред теб!
Несъмнено текстът намеква за Творящия Дух на Девата, на Богинята-Майка, с която от дълбока древност се е свързвало зимното слънцестоене. Богопосветеният трако-български народ, сред който били и келтите, като най-древния народ, е възприемал Бога и като Богиня - Прамайката Създателка.
За нея свидетелстват и първите човешки рисунки в пещерата Магура, край Белоградчик. Техният изследовател Кирил Кирилов твърди, че Богинята-Майка в тях е изобразена със символа "Ф" (има го и във формата на огромния Белоградчишки геоглиф).
Не случайно, казва той, нейният творящ дух се асоцира и с магнетизма, породен от електрическия ток и създаващ силови линии с формата на буквата "Ф". Както и с магнитосферата на Земята, която също има формата на "Ф".
Затова е и логично, според Кирилов, цялостната дума за Бог да е "ФОТ", който съдържа в себе си и добро, и зло, и съзидание, и разрушение (при гърците "фот" е думата за светлина).
А в нашата родова памет е останало правилото да не призоваваме Твореца, с цялото му име ФОТ, а с Бог, за да се ползваме само от съзиданието.
