цветно

Идвам при себе си, за да намеря себе си

Снимка: pixabay.com / StockSnap

Понякога усещам душата си като мъничка дървена пейка, насред градината си от мисли и чувства. Там времето е преобладаващо, но винаги валят настроения.

Дните започват на ръба на изгрева и завършват на върха на рогчето на изгряващата Луна. Всички пътища водят от и към нея. Посрещала е, изпращала е, събирала и разделяла. Знае хиляди истории, поемала е тежестта на болките, попивала е сълзите от потъпкани чувства и непоникнали мисли, ръждясвала е от самота, но и многократно боядисвана от пъстри любови.

И днес съм тук при моята мъничка дървена пейка - мълчаливо очакваща, доверчиво посрещаща, озарена от слънчева тишина... идвам при себе си, за да намеря себе си.

из "Дневникът На Една Душа Парцалена"

Cъбития

Мисъл на деня