цветно

Има и такива дни...

Снимка: flickr.com/Jewell

Нека пробвам да отгатна – заглавието, ако се абстрахирате от снимката, не ви звучи много положително?! Да, ама не... Не всичко е такова, каквото ни се струва или даже по-скоро почти нищо не е такова, каквото ние го виждаме. Та... нека си започна историята.

Има такива дни, в които сутрин ти е някак отпуснато и спокойно. Небето е малко по-тъмно, слънцето - малко по-сънено, скрито зад облаците, а кафето... кафето е топло и ароматно, сякаш по-вкусно от други дни.

В такива дни ти иде да си намажеш филия с мед, да се върнеш в кревата и блажено да си я изядеш. Иска ти се да си останеш там, с книжка в ръце поне за час или два. Някак по-уютно ти е, навън е тихо, мирува ти се скришно иззад всичките тези възглавници в различни форми и цветове, които живеят в кревата ти, заплашвайки да те изгонят от там...

Обичам такива сутрини. Те те карат да се замислиш за някои неща, но не оставят онзи горчив привкус от прекаленото вглъбяване.

Някак си по-лек, няма нещо, което да те изкара насила от това приятно състояние. Затова си правиш второ кафе. Добре де... взимаш обикновените бисквитки от шкафа и ги намазваш с мед...

Чуваш тиктакането на часовника, но вместо да ти напомня, че пак нещо не си свършил, както обикновено, то сякаш те успокоява още повече. Можеш да заспиш отново за някой друг час, но предпочиташ да си четеш книжката.

Моментът ти напомня за минали подобни моменти и от това ти става още по-мързеливо. Хубаво ти е! Радваш се! Чувстваш се жив. Интересно е как така едновременно мързелуваш, но се чувстваш някак по-буден от друг път.

След час си измиваш чашката от кафето и чинийката от... всъщност чинийка не е имало – изял си си всичко ей така, в ръце.

Сядаш, дописваш си останалото от вчера и след това излизаш, усмихнат и спокоен. Не са ти притрябвали слушалки в ушите или някой, с когото да говориш. За какво са ти – чувстваш се жив!

Повече от Преслава може да прочетете в preslavapetrova.com.

Cъбития

Мисъл на деня