цветно

Има ли копче за пускане на очакванията?

Забелязали ли сте, че когато пуснете всички очаквания, нещата започват много по-лесно идват при вас?

Спираме да очакваме или се отказваме от нещо, за което толкова сме се борили – и то като по чудо само идва.

Гледах наскоро прекрасен филм – "Под небето на Тоскана". Там една от героините разказваше на главната героиня (в търсене на загубеното си щастие и надежди) как като дете обожавала калинките. И веднъж прекарала часове на една поляна в търсене на калинки – безуспешно. Накрая се изморила и просто заспала на поляната. Когато се събудила – по нея били накацали десетки калинки.

Познато ли ви звучи…?

Вероятно да. Но идва въпросът – как за Бога да си пуснем очакванията?! Лесно е на думи, но как се прави?  За това няма някакво копче, което просто да натиснем и да ги спрем…

Не, копче няма. Но…
Според мен има пряка връзка между доверието, което имаме в живота, и степента, големината на нашите очаквания.
Колкото по-малко е доверието ни – толкова по-големи очакванията.

Защо е така, а не обратното?

Защото точно когато нямаме доверие, имаме нужда от нещо сигурно. Имаме нужда от гаранции, от конкретни резултати, за които да се хванем като удавници за сламка.

Когато имаме дълбоко вътрешно доверие в живота, във Вселената, в хората и себе си – нямаме такава нужда да мислим върху конкретния резултат. Тогава просто СМЕ сега, в този момент. Със спокойствие изчакваме какво ще ни донесе живота.

Защото доверието значи, че оставяш място за НЕОЧАКВАНОТО. Оставяш място за сценарии, които ти самият не си си представял. Но могат да се окажат най-добрите за теб.

И тогава копчето на твоите очаквания… щраква само.

Да, и това пълно доверие не се събужда за един ден или една нощ. Това е нещо, на което всеки ден се учим. Но вярвам, че точно там е ключът. В това да се оставяме на хода на живота – не като рутина, а в спокойствие. В доверие, в търпение. Знаейки, че реката ни носи накъдето трябва, дори когато си почиваме и не я насочваме упорито според волята си.

Когато съзнателно предаваме контрола там, където винаги ни е било трудно. Където си позволяваме най-накрая да…

ВЯРВАМЕ. ДА СЕ ПРЕДАДЕМ НА НЕЩАТА КАКТО ИДВАТ. ЗНАЕЙКИ, ЧЕ ВСЕЛЕНАТА НИ ДЪРЖИ.

Автор: Силвия Матеева / Източник: Djavarava.com / Снимка: hdwallpaperfun.com

Предстоящи събития

Мисъл на деня