цветно

Има ли живот извън "Фейсбук"?

Снимка: pixabay.com / Mediamodifier

Един ден, преди шест месеца реших да изтрия моя профил във "Фейсбук". Решението ми не беше импулсивно или предизвикано от нещо конкретно. По-скоро знаех, че ще изтрия профила си, но както винаги съм казвала, за всяко нещо си има време. Видях няколко неща наведнъж обаче, които ме подтикнаха този момент да настъпи по-бързо. Обект на това което искам да ви разкажа е какво се случи след това.

Първата седмица още триех навика да гледам постоянно в приложението. Изведнъж се оказа, че има хора, с които контактувам само по месинджъра и реално не си знаем телефоните. И то не някакви далечни познати, за мое голямо учудване.

Изведнъж настъпи тишина и то главно в главата ми. Досадните неща от типа "helloMonday", "helloFriday", "helloDecember" изчезнаха. Никой не ме ръчкаше, не ме тагваше, не ме отбелязваше. Нямаше среднощни съобщения на неспящи от типа "kvo praish?".Селфитата в полезрението ми рязко намаляха.

После започнаха леко неловките моменти: "Видяхте ли онази картинка във фейса?", "Ужасно наводнение/катастрофа/убийство е станало!". Оказах се дезинформирана. Да, за добро или за лошо "Фейсбук" е първото място, в което се появяват новините.

И като говорим за новини май забравих някой друг рожден ден. Ами кой да ми напомни? Нали нямам "Фейсбук". И как да видя сега обедното меню на ресторанта до офиса или новата колекция на бутик без нормална страница в интернет.

Леките неудобства започват да нарастват с това, че сега не мога да видя информация за някои каузи или аз самата да пусна някаква такава. И тогава се случва това, което ме връща в изходна позиция. Вижда ме стар семеен познат с новата ми кола и в очите му откривам добре познатата завист. На живо е доста по-въздействащо. Да, затова изтрих фейса – не искам лоши очи върху мен!

Заради последните месеци най-доброто, което мога да направя против уроки е да се омотая с червен конец като мумия, да се залея със светена вода и да се самозапаля в някой храм. И не съм сигурна, че ще помогне.

Искаш ли хората да те видят? Внимавай! На 99% ще бъдеш криворазбран или ще ти завиждат. Един познат каза, че аз съм жена, която предизвиква завист. Била съм в Рим, Лисабон, Сицилия? Явно е по-добре да го запазя за себе си. След около шест месеца познатите ми започват да се сещат, че ме няма. Явно си вървят коментари от типа "Изтрила ли ме е или не влиза вече в профила си?".

Настъпи моментът да си направя равносметка и да достигна до следното: "Фейсбук" трябва да бъде употребяван за информация. И нищо повече. Любимите бутици, менюто, информацията за познати, новините – хубаво. Информация за мен самата – много основна и обрана. И една единствена снимка, нищо повече.

А вие на какво мнение сте?

Предстоящи събития

Мисъл на деня