Имам вдъхновение само да те чувствам неподправен
Нямам вдъхновение да те пиша. Дъха ти ме прегръща в тишина. Момичешки наивна надувам балона на любовта. Бягам с лудешки ентусиазъм в обратна посока...за да се сблъскам в душата ти. Отново. Всеки ден.
Като товарен влак си – газиш егото ми и всички задръжки. Дизайнер на нова мода в сърдечната ми линия. Събличаш добре изгладените стереотипи, намачкваш копринените нишки на страха и режеш парченца от уязвимостта. Толкова съм гола, че да усетя хладнината ти. И толкова гола, че да се сгрея само с една твоя усмивка.
Аз препускам между редовете на бъдещето, ти натискаш спирачката и събаряш всичките наръчници по любов от рафта. Създаваш време за антракт. Без да има публика. Четеш ме бавно с интерес. Може да съм пиесата на живота ти с главна роля в нея?
Аз не се вписвам в бизнес модела на посредствеността. Разливам се в собствена форма и дълбочина. Твоята хармония е в баланса. Моята е в хаоса. Нахвърлям чувства върху мисли без последователност. Като разхвърлен трикрилен гардероб.
Подреди смирението ми на първа линия с добра видимост. Ще те изчакам в поза на дете и със сърце на момиче. В ръцете ти разцъфвам като роза и те опиянявам с аромата на любов. Имам вдъхновение само да те чувствам неподправен.
Снимка: nikolasbrummer.deviantart.com
