Имаме много по-малко проблеми, отколкото си мислим…
Ние сами правим живота си по-сложен и си въобразяваме, че имаме проблеми, които всъщност или въобще не съществуват, или са толкова нищожни, че дори не си струва да им отделяме от времето и вниманието си.
Много често единственото, което трябва да направим е просто да се отпуснем и да се доверим, но вместо това ние се ядосваме и притесняваме, вследствие на което започваме да си представяме всякакви страшни образи на възможните развития на ситуацията.
Това ни кара да се чувстваме сякаш сме в капан и ни затваря в клетката на собственото ни напрегнато съзнание. В такива моменти за нас е невъзможно да погледнем ситуацията отстрани и да осъзнаем, че прекалено много сме се вглъбили в проблемите си и с това привидно сме ги преувеличили многократно.
Никога случващото ни се не е фатално. Винаги има изход от ситуацията, а понякога той дори се оказва много по-благоприятен за нас в дългосрочен план. Човешките същества умеем да драматизираме, да изпадаме в паника, да си представяме най-лошото, но нещата никога не са толкова страшни.
В днешни дни слушаме за хора, излекували се от неизлечими болести само със силата на мисълта или истории за милионери, които в миналото са живели без покрив над главата, а ние се тревожим за какви ли не дреболии.
След като можеш да надвиеш дори смъртта, да направиш парите свои роби, да накараш лекарите да повярват в чудеса, да сбъднеш и най-невероятните си мечти, защо губиш времето си в унилост по нещо, което най-вероятно дори не може да се нарече проблем?
Когато се задълбочаваш в проблемите си, ставаш сляп за възможностите. Може би около теб е пълно със светлина, но в дупката, в която си заровил главата си няма как да я усетиш.
Това, което ни е нужно, е просто да се оставим на течението, да се доверим на съдбата и да се стремим към щастието тук и сега! Проблемите ни никога не са толкова големи, колкото ни изглеждат и най-важното – никога не са нерешими.
Понякога просто трябва да спрем – да спрем да мислим, че животът е жесток, че всички хора са врагове, че ежедневието е борба… просто да спрем да мислим и да започнем да живеем, да живеем с любов!
"Какъвто и да е въпросът, отговорът винаги е любов."
