цветно

Историите, в които живеем

Снимка: pixabay.com

Животът на всеки от нас е една история, която ние самите пишем. И според уменията ни една е написана с повече изразни средства, друга с по-малко, в една подробностите са повече, в друга липсват, една е по-цветна и няма как да пропуснеш. Друга, по-обикновена, изместена от ярките, подминаваш.

Но всяка от тях е абсолютно истинска. С истински хора и истински случки. И за съжаление в нея не може да използваме художествена измислица. Или пък можем, но това ще означава, че живеем в нея. В целия този житейски творчески процес ние пишем, коригираме, редактираме и променяме историята така, че да стигнем до нейния щастлив финал.

Различните истории започват по различен начин. Едни започват щастливо, но нещо се обърква и нещата тръгват наопаки. Други започват трудно и се налага по няколко пъти да задраскваме началните изречения и да започваме отначало.

Както знаем, началото и краят на една история са много важни. Но в житейската история на хората особено важно е какво се случва между началото и края. Защото там се налагат най-големите корекции, редакции, че дори и пренаписвания по няколко пъти. Може би не всеки има търпението и силата да види историята завършена, по начина, по който си я е представял.

Може би понякога представата ни за реалността е толкова далечна, че историята, която искаме да опишем е твърде фантастична. Драматичният сблъсък идва тогава, когато историята, която си представяш, не съвпада с реалността, която не осъзнаваш. И ето така се създават драмите. Хубавото е, че всеки е свободен да пише собствената си история и да подбира сам изразните си средства.

Началото на всяка нова глава започва с изборите, които правим в живота си и последвалите събития, които водят след себе си. Никога не може да сме сигурни кой избор е правилният. Затова много често се налага да трием и да започваме отново. Това ни коства много нерви и разочарования, но кой е казал, че история се пише лесно?

Някои казват, че всичко в живота ти вече е предварително написано някъде и че това е дело на Съдбата. Къде е това някъде, обаче, никой не знае! Дали това твърдение не е само удобно оправдание за това, че някой не иска да си признае един или друг грешен избор?

Защото Съдбата ни дава възможност, но всеки прави сам избора как да се възползва от нея. В крайна сметка целият ни живот се оказва един разбъркан пъзел с безброй парченца, всяко от които с по няколко избора, които се опитваме да подредим и да продължим историята си по най-добрия начин. Понякога успяваме, но друг път не.

Кой би могъл да улучи всички добри комбинации! Когато натрупаме малко повече години, неизменно си задаваме въпроси дали бихме повторили един и същи избор, ако може да се върнем назад. Може би да, а може би не! Защото нищо не може да бъде същото.

Самото преминаване на времето дори е внесло някаква корекция и ситуацията вече може да изглежда по друг начин. Може би изобщо пък не трябва да си задаваме подобни въпроси. Ако не сме доволни от това, което сме избрали, винаги може да го коригираме в следащата ни глава!

Особено важни в нашата житейска история са препиналните знаци, които така безразборно слагаме в изреченията, с които пишем живота си. Често слагаме точки там, където запетаята може да даде шанс нещо да се развие, а запетая там, където нищо повече няма да се случи.

Тиретата и многоточията даже няма да ги споменавам! Много често отбелязваме с главни букви хора и събития, които сме мислели за изключително важни, а после се оказва, че не заслужават дори малка.

Твърде много удивителни и много малко въпросителни, на които даже мнозина не обръщат никакво внимание. Дали ако се задълбаем повече над тези въпросителни ще намерим отговорите по-лесно. Най-трудното е да видиш проблема. Но разбереш ли го веднъж, ще направиш избор как да го решиш.

Понякога се налага да пренаписваме историята и пак, и пак, защото много често не си взимаме поука от редакциите. Може би в някои истории корекциите не променят нищо, защото човек не може да избяга от себе си. Ако някой е добър, каквото и лошо да му се случи, той винаги ще постъпва по един и същи начин. Може би само историята му ще има повече описания на една и съща ситуация.

Даа! Трудно се пише история. Особено твоята собствена! За някои задачата е непосилна и нямат нито волята, нито търпението да се занимават с това. Ето защо поверяват личната си история на нетърпеливи и жадни за чужди истории редактори, които решават кое да остане, кое да се махне или да се добави.

Трият, дават насоки и винаги имат готови решения. Нищо чудно, че накрая някои не си харесват историята. Такъв избор са направили. Ето, че пак стигаме до избора....

из "Приказки за живота на големите", Македонка Шутова

Cъбития

Мисъл на деня