цветно

История и мода на ценностите

Борисовата градина. Снимка: Александра Илиева / bg.wikipedia.org

Знаете ли кой е най-големият музей на ценности в България? Вероятно не, аз също не го знаех, но наскоро случайно минах оттам, та ми стана интересно и реших да ви споделя откритието си.

Въпреки че вероятно сте били там, може би не се досещате за мястото, но това не е защото е малко и затънтено, като повечето музеи в България, а защото не е типичният музей, или поне не се вписва в представата за такъв. Говоря за Борисовата градина, това така любимо място за отдих на мнозина столичани и гости на града през всички годишни сезони. "И как така музей?" ще попитате вие. Ако ми позволите да бъда вашия личен гид, бих ви предложил да започнем разходката от езерото Ариана в посока кв. Изток.

И така... веднага след езерото виждаме бюстове и статуи на видни възрожденци, събирателни народни образи и дейци на възрожденската култура. Ето на това му се казва добро начало… близо 5 века мрак и тъмнина и изведнъж... воала. Ето ти цяла плеяда от прогресивни патриоти – хора на перото, хора на меча (в доста случаи и на двете), малко по-навътре едно момиченце учи старата си майка да чете.

Като гледам годините по величествения гранит под проникновените им погледи, направо тръпки ме побиват – повечето са загинали геройски на или около моята възраст (28), а по-интересното е, че явно са имали доста добра представа за това, в което вярват и това, което искат да постигнат. Все пак… човек не жертва живота си току така, нали?

Продължаваме нататък по алеите в източна посока и виждаме как вече България я има, и модата леко се променя – повече писатели и по-малко воини (въпреки че отново се срещат, все пак доста войни са се струпали на младата ни държава скоро след Освобождението). Виждаме и стилизиран образ на семейство – завръщащ се от фронта войник е посрещнат от своите деца и съпруга.

Акцентът е върху емоцията – радост, копнеж, любов, сила, надежда за бъдещето… Облеклото е семпло (войнишка униформа и селски дрехи за останалите). От фигурите лъха живот и обикновеност, простота, щастие дори. В този момент човек си казва, че може би всичко е възможно, щом едва за половин век българите успяват да изминат в ускорено темпо това, което другите европейски народи са направили за векове.

И ето че след езерото с лилиите се разкрива и развръзката на това "всичко е възможно". Да… всичко е възможно, но… уви като че ли не точно това, което ни се ще да видим. Пред нас се появява една леко стряскаща картина, скок в модата и рязък контраст с нормалността. Ансамбълът от гранит отразява новото в модата на ценностите.

Като започнем от нереално големите исполински фигури, преминем през неестествените пози и префърцунена мащабност и завършим с предизвикващия небето обелиск, ще открием, че нашата предмодерност завива в неочаквана посока и представя ценностите на една епоха, която доста прилича на студената действителност на Джордж Оруел в 1984.

Хората са сиво и металически представени от бронзови отливки, устремени към нещо ново и непонятно. Само милитаристичните елементи от ансамбъла са по-пищно изобразени, внушавайки респект и нечовешка сила. Това е смазващата колосалност, в която ехти епосът на един нов култ:

"Не човек, а желязо -
просъскал агентът фашист.
Тихо мъртвия казал:
- Не, комунист!"

Жените са силни, погледът им свиреп, изпълнен с ритуална жертвоготовност. Тук ясно се вижда, че не семейството е вече в центъра на художествената концепция, а то е по-скоро подчинено на Великата идея, на новото бъдеще. По-наблюдателните може би забелязаха чуждестранните униформи на войниците (ако преди се гордеехме с нашите мъже, които бранят нашата България, сега вече източникът на гордост се е изместил малко на североизток).

И последната ни спирка, преди да завършим нашата обиколка, е едно място, чието име е достатъчно показателно за това в каква България живеем днес. Съвсем наблизо (и някак естествено преливайки от предишната епоха) се намира новият социален форум, който дава тласък на съвременната масова българщина, а именно Маймунарника. Не… няма грешка и не е шега (и аз реагирах така първия път). Това е реално място с истински обитатели (дори можете да ги видите и подушите през мрежата).

Там преди около четвърт век се генно модифицира реалността на "социализъма", кръвосмешава се със своите "недоносчета" и се ражда кочината, на която имаме възможност да се насладим днес на много места извън този музей. И ако при предишните експонати в музея можеше да доловим определен артистичен поглед и идея, тук характерното е, че на автора е дадена пълна творческа свободия, лишен е от каквато и да било естетическа отговорност и критика и като за капак му се влива нон-стоп ракия.

Маймунарника… това е последната точка от нашата кратка разходка из историята и модата на ценностите в Третата българска държава. И да… всичко е възможно, само се подсетете за онези първи стъпки и онези ритуално пожертвали се в името на ценностите факли на българщината. Всичко е възможно и зависи от всеки един от нас, всеки ден от нашия живот.

Мисъл на деня