цветно

Иван Ланджев: Книгите, които ме промениха

Иван Ланджев. Снимка: Павлина Обретенова

Поет, есеист и сценарист - така най-кратко може да представим Иван Ланджев, който завършва философия и културология в СУ "Св. Климент Охридски", а след това става и доктор по руска класическа литература.

Tой е автор на стихосбирките: "По вина на Боби Фишер" (2010) и "Ние според мансардата" (2014). Наскоро излезе и немското издание на "Ние според мансардата" (изд. Eta Verlag, Берлин). Негови стихотворения са преведени на английски, испански, италиански, словенски, хърватски, словашки, арабски, маратхи. 

"Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой" (2017) е най-новата книга на Иван Ланджев, в която той разказва за късния Толстой. 

"В годините след духовния прелом, който Лев Николаевич Толстой преживява, проповедникът и художникът у него започват да се борят за надмощие. И в личността на автора, и директно върху страниците – на "арената" на самия наратив. Тази борба при късния Толстой оставя поразителен отпечатък върху текстовете от периода и е едно от най-интересните явления, на които съм се натъквал като читател въобще. Прииска ми се да задълбая в него и резултатът от това задълбаване е книгата", споделя Иван за книгата си "Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой".

Част от книгите, които промениха Иван Ланджев:

Иван: "Няма йерархичен ред, номерация или каквото и да било, защото книгите не работят така в главата на читателя. Разбира се, повече са от изброеното."

"Смъртта на Иван Илич" от Лев Толстой

Иван: "Мога да посоча и друго от Толстой, тъй като няколко години от живота ми преминаха в интензивни занимания с гения му, но избирам тъкмо "Смъртта на Иван Илич". Това съчинение ми показа по изумителен начин нещо в същността си просто – че смъртта е неизбежна, но пък животът е неотложен."

"Нравствени писма до Луцилий" от Сенека

Иван: "За съжаление простотии като съвременните self-help четива се котират и дори минават за истинска литература, макар и в самата си идея да са абсурдни – ако ще си помагаш сам, не си купувай книга от някой си, който ще ти помага да си помагаш сам. На фона на цялата тази плява за наш късмет все още ги има древните, които са казали всичко необходимо по-добре и по-красиво. Има истинска морална философия, истински четива, с които да се успокоиш сам вкъщи. Не е имало случай, в който да посегна към "Писмата", докато ми е зле за нещо, и Сенека да не ми е помогнал да се почувствам по-добре."

"Бесове" от Фьодор Достоевски

Иван: "Tази книга е много грапава в стилистично отношение, първите 100-150 страници са кошмар за четене, памфлетното обзема художественото на много места и т.н. – всичко това е известно. С една дума Достоевски е написал и по-хубави неща. Но въпреки това романът съдържа някои от най-гениалните страници в световната литература. И ме научи да се отнасям винаги с подозрение към уж неподправената революционна истерика. Има много кариеризъм, амбиция, претенция и пошлост в нея обикновено – и всичко това лъсва пост фактум.

Книгата демонстрира по блестящ начин и че на света не съществува никаква "историческа необходимост" и др. подобни – повечето кървави събития стават при смесицата на случайността с баналността и посредствеността."

Стиховете на У. Х. Одън

Иван: "Изреждайки любими поети, няма да посочвам конкретна стихосбирка, говоря за поезията им въобще. Одън не се страхува да бъде забавен, докато пише сериозно. За повечето монументални поети е голям проблем да ги сметнат за сатирици или каквото и да е, близко до хумора. Одън е един от най-сериозните поети на XX век. И в тъгата му има винаги някаква усмивка, малък детайл, образ, игра, която те кара неволно да се усмихнеш. Това е Чеховско в някакъв смисъл."

"Записки" на Константин Павлов

Иван: "Някои от тези фрагменти са дори по-хубави от някои негови стихотворения. За писането изобщо е необходим характер, това често се забравя. Константин Павлов притежава най-чепатия и красив характер. Шоп, гений, секретар на Бога (разговаря с него по Лично Негова молба), той е "толкова лош, колкото майка му го е родила и толкова добър, колкото времето го е направило". Не мога да си се представя като читател без него."

Есетата на Йосиф Бродски

Иван: "И тук – някои от тях са по-добри от някои негови стихове. Тези есета учат на вкус. И са толкова убедителни, защото са писани от самоук човек. Няма как да не те променят завинаги."

Стиховете на Иван Методиев

Иван: "Заради единството на философия, музика и красота в тях."

Стиховете на Георги Рупчев

Иван: "Заради изтънченото несъгласие на този поет."

"Процесът" от Франц Кафка

Иван: "Заради финеса на безизходицата у Кафка."

Предстоящи събития

Мисъл на деня