цветно

Иван С. Вълев: Ако си искрен, няма как да не бъдеш оригинален

Иван С. Вълев е роден през 1984 г. в Сандански. Завършва Техническия университет в София. Първите му публикации са научни статии. Публикувал е поезия в интернет изданията "Кръстопът", "Литературен клуб", Public Republic, Dictum, "Открита литература", в. "България днес" и други.

Печели няколко награди, сред които Националния конкурс за млади поети "Димитър Бояджиев". "Завой" е първата му стихосбирка. Освен писането, другата му страст е бас китарата.

Ето какво сподели Иван С. Вълев специално за читателите на HighViewArt.com.

- Кое е най-важното качество, което един артист трябва да притежава?

- Според мен това, което стои на първо място в работата с изкуство без значение от жанра, това е искреността. За да се разгранича от клишето бих добавил - да си искрен в намеренията си да пресъздаваш света, да създаваш нов свят или да изразяваш себе си, но наистина защото имаш потребност за това и е част от търсенията ти, а не защото така е модерно или просто е готино да се занимаваш с изкуство и т.н.

Това означава, че ако си искрен, няма как да не бъдеш оригинален, защото именно детайлите на вътрешните гласове създават една уникалност, която не може да се научи на курс по творческо писане да речем - там по-скоро биха могли да покажат на начинаещ артист как да мисли в подобна посока, за да може винаги да избягва банализмите.

- Коя е последната книга, която те остави без дъх?

- Човешката памет е така устроена, че винаги е по-лесно да си спомниш първото нещо, което те е впечатлило отколкото последното (особено ако става дума за по-дълги периоди от време) - в моя случай това беше романът "Полет над кукувиче гнездо".

Най-последната книга, която наистина ме изненада беше "Please Kill Me: The Uncensored Oral History of Punk" на Legs McNeil и Gillian McCain, защото там всички истории са поднесени под формата на интервюта и историите често са в първо лице и така човек може да проследи как личният хаос и съвсем дребните ежедневни решения създават история, която надхвърля многократно мащабите на пораждащите я хора или фактори.

Но ако все пак трябва да се придържам по-строго към художествената литература, ще спомена "Да убиеш присмехулник" на Харпър Ли.

- Каква е ролята на артиста в обществото според теб?

- Аз мисля, че много важен за един артист е точно отказът да заема роли, да попълва празнини например в пропагандната машина на дадена партия или дори държава и прочие. Уви, такива примери има колкото щеш, но това, което различава истинските творци от занаятчиите в изкуството е именно склонността на първите да вървят по свой собствен път, който обикновено винаги е стръмен и разбира се с много завои : )

- Кои са артистите, които са те вдъхновили да пишеш?

- Като доста малък един първите такива писатели беше Стивън Кинг и не ме е срам да си го призная, но във времето след това вдъхновенията се заредиха по-сериозно. Затова само ще спомена няколко писатели или поети, които стоят малко по-встрани от титаните на XIX и XX-ти век (които титани умишлено премълчавам, защото са известни на всички четящи хора и което съвсем не значи, че не са ме вдъхновявали), но тези писатели и поети са оставили много лично влияние у мен: Даниил Хармс, Венедикт Ерофеев, Кен Киси, Михаил Булгаков, Патрик Зюскенд, Борис Виан, Иван Методиев, Димитър Воев…

Наистина са много и няма как да съставя изчерпателен списък. Но това са все автори, с които съм общувал изключително задочно и еднопосочно, не така обаче стои въпросът с Петър Чухов, един от най-добрите ни съвременни поети и за късмет мой съучастник в групите "Гологан" и "LaText". Именно покрай втората от тях честото докосване до стиховете му изигра голяма роля за развитието на поетическите ми възприятия и вдъхновение.

- Колекционираш ли нещо?

- Бас-китари, хаха:) Истината е, че не колекционирам нищо материално, защото нямам нервите и последователността за това, но се старая да колекционирам познания (понякога съвсем непрактични) и най-вече хубавите усещания или спомени от пътувания, познанства и докосвания до чужди култури.

- В каква атмосфера твориш?

- От личния си опит съм установил, че креативността е най-добре подпомогната, когато човек успее да се откъсне от заобикалящата го среда, което всъщност помага и за много други неща:)

- Защо си избрал точно този жанр на писане?

- По-скоро той ме намери - при мен нуждата от себеизразяване е константа, а жанровете - променливи величини. Например, освен от литература съм изкушен и от музика, и преди да издам книгата съм свирил в няколко групи. А за в бъдеще може би бих се изкушил от някоя друга литературна форма.

- Защо си използвал точно КАТ-София "Самоподготовка по кормуване" за начало на всяка част?

- Защото ми се стори подходяща метафора за различните етапи на повествованието в книгата и погледнато от този ъгъл за добър пример как поезията би могла да извира от най-делничните неща.

- Какво означава за теб първата ти книга?

- Казано с три думи: една сбъдната мечта.

- Как се промени животът ти след "Завой"?

- Запознах се с много нови и при това страхотни хора.

- Какво послание искаш да предадеш на читателите ти?

- Предпочитам всеки от тях да открива такива индивидуално за себе си - така са по-истински.

- С какви впечатления остана от читателите ти и имаше ли критика?

- Ако трябва да тегля черта, повечето отзиви бяха доста положителни, имаше разбира се и недотам такива, което също е нещо съвсем нормално и дори необходимо, защото най-лошото нещо за всяка творба е тишината. Е, имаше и някои доста абсурдни "препоръки", като например тази да слагам до две стихотворения на страница, ако са кратки…

- Имаш ли любимо собствено произведение?

- Най-честият отговор на подобен въпрос, който съм чел е последното произведение, но в моя случай това по-скоро е незавършеното стихотворение, защото нерядко ми се струва, че колкото повече обличам дадена идея или емоция в думи, толкова повече я отдалечавам от идеалната ѝ форма на чиста съвършеност.

- Какво беше последното нещо, което те впечатли?

- За съжаление напоследък сякаш съм способен само на изключително негативни впечатления - като новините от света напоследък и от това как хората сме склонни бързо да забравяме уроците, научени с най-тежките цени. Но за да не бъде съвсем черноглед ще кажа, че най-последното нещо, което ме впечатли е обратът на "Рома" над "Барселона" :)

- Работиш ли по нещо ново в момента?

- По-скоро проучвам възможността да работя над нещо ново в близко време.

Предстоящи събития

Мисъл на деня