цветно

Иван Шишиев: Книгите, които ме промениха

Снимка Екатерина Калугина

Стане ли дума за градска фотография, в съзнанието на почти всеки изниква емблематичната страница "Етюдите на София", чиито създател е младият фотограф Иван Шишиев.

Вече пет години, благодарение на своето творческо майсторство и неизчерпаемо вдъхновение, той ни показва София и други родни кътчета по един неповторим и запомнящ се начин, разказвайки безброй истории и улавяйки хиляди емоции в своите кадри.

Днес ще ви разкажем малко повече за неговите литературни предпочитания. Помолихме го да сподели книгите, които са го променили:

Темата е малко трудна, тъй като не са една или две книгите, които са ме напътствали или променяли през годините. Всеки ден чета и все се намира някоя дума, която да ми отнесе главата, но ще се постарая да ги сведа до 5-6 заглавия

1. "Големите надежди" от Чарлз Дикенс.

"Коледна песен" може и да е красива приказка с духове, но историята на Пип, Естела, мис Хавишъм и каторжника са олицетворение на толкова много теми за бедността и богатството, любовта и омразата, че просто надминава всички други книги. Поклон пред човечността на Дикенс!

2. "Последното изкушение" от Никос Казандзакис.

Първият от моята балканска света троица на писателите. Ако мога да го определя по някакъв начин, то Никос е вик. Вик от бездната на душата, на онази луда, скръбна, болезнена душа, която търси да се бори със света и себе си. Само на Балканите може да разберем в дълбочина какво значат думите:

"– През цялата нощ два дявола се бореха вътре в мен; единият казваше: "Бягай, защото няма спасение!"; другият казваше "Остани, защото няма спасение!". Бориха се цяла нощ и на разсъмване един от двата дявола победи.
– Кой от двамата? – каза капитан Михалис и впи поглед в очите на Фурогатос.
– Твоя милост, капитан Михалис – проклет да бъде часът, в който те срещнах!" (Капитан Михалис).

Неговата книга обаче, която ме промени бе "Последното изкушение" и изправянето на човекът-Христос и богът-Христос. И последните думи от тази гръмотевична книга:
"Добрата Вест. Всичко стана както трябва, слава Богу!
Нададе ликуващ вик:
— Завърших!
И сякаш казваше: Всичко започва."

3. "Жетварят" от Йордан Йовков.

Вторият от моята балканска света троица на писателите. Всички знаем кой е Йовков, а сега прочетете тази книга. Просто я прочетете!

4. "Мостът над Дрина" от Иво Андрич.

Той е третият от балканската троица. Изумително е как представя легендата за построяването на моста, а после разказва истинската история.

5. Всяка една книга на Тери Пратчет.

Когато бях малък не харесвах много как изглеждат тези малки книжки, които се продаваха във всяка книжарница. После (погрешка) отворих една книга на Пратчет – "Цветът на магията" – голяма грешка! Вече 12 години препрочитам 45-те му романа.

6. "Улица Консервна" и "Благодатният четвъртък" от Джон Стайнбек.

Когато искаш да се усмихнеш, чети тези два романа.

7. "Смъртта е занимание самотно" от Рей Бредбъри.

Защо ли? Това е Рей Бредбъри, ето защо!

8. "Скарамуш" от Рафаел Сабатини.

"Скарамуш" е едно произведение, което хората (като че ли) не си спомнят. А започва така:
"Беше се родил с дарбата да се смее и с чувството, че светът е побъркан. И това бе цялото му наследство." – дори цялата история след това да не струва, тези изречения местят планини.

Мисъл на деня