цветно

Иван Вазов: О, жестоки времена! О, жестоко племе!

Снимка: pixabay.com / Wengen

Героизмът на милостта е непознат за твоята душа! Жестокостта е елемент, присъщ на нашата българска природа, тя е проникнала в плътта и кръвта ни заедно с първите дихания на живота, заедно с отровеното мляко на нашите майки-робини. Не говорете ми за изключителните времена; не оправдавайте чрез политическите бури, които разлюшкаха страната ни, това ужасно проявление в нашия народен характер... 

Текли са кървави реки, падали са хиляди глави, сривали са се тронове и царства, но тия събития са били само страшни - не гнусни по жестокостта си. Да убиеш един въоръжен и опасен за тебе неприятел е простително, то е природният, жестокият природен закон на самозащитата, макар че и него граф Толстой счита за престъплеие и дело несъвместимо с високия идеал на християнството.

Но да изтезаваш или да накараш да изтезават една вързана и беззащитна жертва, без полза, без нужда, често без да я познаваш, това е варварщина на канибал, обяснима само чрез най-ниското културно равнище; а понеже ние сме европейци и прогресивен народ, то как инак да се изтълкува у нас същото грозно явление, ако не чрез вроденото в душата ни, сраснатото с нас още от деца чувство на жестокост и немилосърдие към ближния?

Това жестокосърдие не е дял само на хора от ниските среди, на декласираните - то е природно и на просветените, и на университантите!... 

Не смея да привеждам примери, че срам ми облива челото!... "Изгони природата из вратата, тя ще влезе през прозореца", казва една световна пословица. Така и у нас: книгите, науката, идеологията успяват само навреме да поприспят свирепите нагони в душата ни, но не да ги изгонят от нея.

Такива прерождения не стават така лесно, трябва за тях да работят цели поколения; трябват исполински усилия, за да се смекчат нравите у тоя народ и да накараш оня, който носи сабята, и оня, който държи книгата, да познаят, че преди да бъдат българи и тигрове, са человеци.

Аз бих желал, щото в нашите училища, при другите науки, да се въведеше и нова наука: за человеколюбието. Нека този велик принцип на хуманност да проникне и в колибата, и в палата, и в черквата. Вместо думите: "Съединението прави силата", девиза високополитическа, нека се турят над вратите на Народното събрание кротките думи на Исуса Христа: "Любите друг друга!" - девиза високочеловеческа!

У нас са проникнали от през море разни нови прогресивни учения: имаме либерали, имаме партизани на социализма, имаме ги на демокрацията, имаме даже партия републиканска и радикална. Няма ли кой да основе партия на милосърдието?...

Иван Вазов, из "Тъмен герой"

Предстоящи събития

Мисъл на деня