цветно

Ивайло Терзийски: три стихотворения за любовта

Снимка: Prawny / Pixabay.com

Три любовни стихотворения от Ивайло Терзийски:

На моята обич...

Боже мой, замълчи.
Любовта не е притча.
Всички тъжни очи
по света си приличат.
Вече знам за какво
в мене страх се прокрадва:
всъщност всяко дърво
търси в тъмното брадва...
търси ехото глас,
жажда - устните бледи.
Слабостта - крехка власт.
Мъдростта - щедра бедност.
Още час ще скърбим,
любовта не е притча.
На човека любим
никой друг не прилича.

***

Отмини ме, Любов, отмини ме...

Отмини ме, Любов, отмини ме...
Тази преданост просто ме плаши.
Като гълъб спи твоето име
по перваза на устните прашни.

Отмини ме, защото е рано
да превързвам посоки и рани,
щом в душата ми - лозе обрано -
страховете висят като врани.

Колко време пилях да ги гоня
на живота горчив от дървото,
за да срежа безмилостно клона
на презрялата гола самотност.

И се питам, щом тук упоен е
този въздух с неискреност днешна,
как така съм те носил във мене,
без да зная, че пак ще те срещна...

... как така се задъхвам от цялост
с неми устни пред твоето име,
а ти пиша с крило отмаляло:
- Отмини ме, Любов, отмини ме!...

***

Тишина с вкус на устни

"Смисълът на живота има вкус на устни"- Ромен Гари

Отглеждам тишината с вкус на устни,
в която уж те има. А те няма.
Щастлива ли си? В улиците пусти
дъждът размива вярност и измама.
Преди да зная кой съм и защо съм,
на есента енигмата се стапя:
ревнив е мракът, гузно доизносва
чертите ти, забравената шапка.
Ще влязат, трескави и непознати,
на моята тъга във асансьора -
дългът, добрата воля и мечтата,
и всеки лесен избор ще оспорят;
Навярно ще се отрека от всичко
и себе си, накрая, ще напусна.
Разпадне ли се чувството на срички,
остава тишината с вкус на устни...

Предстоящи събития

Мисъл на деня