цветно

Ивелина Никова: три стихотворения за любовта

Снимка: pixabay.com/800bikuni

Ивелина Никова е автор на стихосбирките "България в сърцето ми", "Златни нишки", "Копнеж по слънце", "В тебе аз ще остана" и на повестта "Алтъна". В момента подготвя стихосбирка с работно заглавие "Все ти пиша, Любов".

Ивелина Никова подбра три свои любими любовни стихотворения специално за читателите на HighViewArt.com:

АЗ, ЛЮБЯЩАТА

Аз, любящата, ти се заклевам:
да преглъщам мъжките ти грешки,
да простирам слънце щом си гневен,
бесовете ти с добро да срещна,
да замесвам обичта по изгрев
без да чакам нежността да бухне,
да захвърля змийската си риза
миг преди от болката да рухна!
Прокървиш ли, виеш ли по вълчи,
в мрака обещавам да те следвам!
На света за теб да се опълча,
аз, любящата, ти се заклевам!

ДО ПРАГА Е ЛЮБОВ

До прага е любов. Нататък – нищо.
Един огромен свят и самота.
Но вътре, точно до огнището,
вселена стават четири сърца.
Момче с лунички и момиче с плитки,
надвесени над книжка със картинки
и майчица, пресяваща през сито
най-дребни грижи, радости най-сини,
усмихнат татко, ремонтирал нещо,
прозорец и мушкато с розов цвят
и четири панички с топла леща.
До прага е любов. Нататък – свят.

ТОЙ ТВОЙ Е!

Той твой e. По пръстен, по съвест, по право.
От тъмно до тъмно, и в делник и в празник.
Обича ме, знам. Ала нищо не ми обещава.
До смърт го обичам! Недей да ме мразиш!
Не знаеш какво е да викаш от болка
след всяка раздяла, след щастие кратко.
Представа си нямаш как царствено гола
стоя до вратата с парче шоколад и
как давя в шампанско една подир друга
илюзии крехки, почти до припадък.
За него съм блян, диамант, пеперуда,
малиново сладко, минутка за радост.
Но само това. Ако можеш прости ми!
Той е твой. По право, по съвест, по пръстен.
За танц, за целувка, за миг отстъпи го...
И аз ще си ида, понесла си кръста!

Cъбития

Мисъл на деня