цветно

Иво Андрич: 22 непреходни цитата

Снимка: Stevan Kragujević / wikipedia.org

Иво Андрич e роден на 9 октомври 1892 г. в семейството на хърватски католици близо до Травник.

Андрич е първият Нобелов лауреат за литература на Балканите. Награден е за неговия Magnum opus – "Мостът на Дрина" през 1961 г., като е предпочетен пред Толкин, Лоурънс Дюрел, Греъм Грийн и Робърт Фрост.

"Писателят и неговото дело не служат никому, ако по един или друг начин не служат на човека и на човечеството. Това е важното", казва Андрич при получаването на престижния приз.

Цялата сума от Нобеловата награда Андрич дарява на библиотечния фонд на Босна и Херцеговина. Умира през 1975 г.

Ето и някои от неговите проникновени мисли от книгите му:

1. "Не се страхувам от хората, а от нечовешкото в тях."

2. "Това, което не наранява, не е живот. Това, което не отминава, не е щастие."

3. "Земите на велики открития са и земи на велика несправедливост."

4. "Морето диша. Движението се предава на голите каменни брегове и обрасналите планини, на облаците и на синьото платно на небето. Всичко се движи и се готви за полет. И колкото странно и невъзможно да звучи, ще потегли и терасата. Ако тя не се помести, ще тръгне той и ще я напусне, защото принадлежи на всичко, което се движи. Необикновено е, дори опасно и малко страшно, но иначе не би могло да бъде. И е прекрасно." – "Знаци край пътя"

5. "У нас убиват хората с пословици по най-бързия и несправедлив начин."

6. "Има три неща, които не могат да се скрият – казваха османлиите, – а това са любовта, кашлицата и сиромашията." – "Мостът на Дрина"

7. "Желанието е като вятъра, отнася праха от едно място на друго, понякога затъмнява с него целия кръгозор, но накрая стихва и пада и оставя стария и вечен облик на света след себе си."- "Мостът на Дрина"

9. "Всяко човешко поколение има своя илюзия и отношение към цивилизацията; едни вярват, че участват в нейното разгаряне, а други, че са свидетели на нейното угасване. Всъщност тя винаги и пламва, и тлее, и гасне, според това от кое място и под какъв ъгъл я наблюдаваме." – "Мостът на Дрина"

10. "... Човек често мисли, че чува онова, от което се бои или на което се надява..." – "Мостът на Дрина"

11. "И най-дългата война само разтърсва въпросите, поради които е избухнала, а тяхното решаване оставя за времената, настъпващи след сключването на мира." – "Знаци край пътя"

12. "В края на краищата и най-добрият писател може да събуди у читателя само онези впечатления, които самият читател вече носи в себе си, без да ги е осъзнал дотогава, да открива пред читателя само онези хоризонти, които читателят е способен да забележи." - "Мостове"

13. "В дъждовните следобеди... аз често напусках тъжната ни стая и по стръмните улички, по лъскавия едър калдъръм слизах долу в равната и хубава част на града. Отивах до книжарницата и дълго стоях пред витрината ѝ, която познавах така добре, че забелязвах всяка, дори най-малка промяна и ѝ се радвах като на нещо лично мое. Отивах и се връщах по няколко пъти на ден, докато се спуснеше есенната вечер, витрината светнеше и отражението ѝ паднеше върху мокрия асфалт. Тогава трябваше да напусна всичко това и да се върна горе в махалата при своя действителен живот..."

14. "И така – всеки ден. Стотици пъти четях непознатите имена на писателите и заглавията на техните книги. Тъй като нямаше кой да ме осведоми и упъти, аз сам си измислях смисъла и значението на тези заглавия..." – "Мостове"

15. "От всичко, което човек в стремежа си към живот издига и строи, най-доброто и най-ценното в моите представи са мостовете. Те са по-значителни от къщите и по-свещени от храмовете, защото са по-достъпни. Принадлежащи на всички и към всеки еднакви, полезни, построени винаги обмислено, там където се кръстосват най-много човешки нужди, те са по-трайни от другите постройки и не служат за нищо, което е потайно и зло."

16. "Всички мостове всъщност са едни и същи и еднакво заслужават нашето внимание, защото показват мястото, на което човек е срещнал препятствие и не се е спрял пред него, а го е преодолял и го е преминал според своите схващания, своя вкус и условията, които са го заобикаляли." – "Мостове"

17. "Накрая всичко, чрез което се изразява нашият живот – мисли, усилия, погледи, усмивки, слова, въздишки – всичко това се стреми към отсрещния бряг, към който се отправя като към цел и на който получава истинския си смисъл. Всичко това трябва да се преодолее и да премине нещо: безпорядък, смърт или безсмислие. Защото всичко е преминаване, мост, чиито краища се губят в безкрайността и в сравнение с този мост всички земни мостове са само детски играчки, бледи символи. А цялата ни надежда е там, отвъд." – "Мостове"

18. Разбрах, че в тези времена основен и често пъти единствен двигател на човешките дела е страхът, паническият, неразумният, твърде често съвсем безпочвен, но истински и дълбок страх." – "Ex Ponto"

19. "Странно е колко малко ни е нужно, за да бъдем щастливи, и още по-странно е колко често именно това малко ни липсва!" – "Ex Ponto"

20. "Най-мъчително за човека е, когато почне да изпитва съчувствие към самия себе си." – "Ex Ponto"

21. "Животът ни връща само това, което даваме на другите." – "Ex Ponto"

22. "Обичайте хората, помагайте им често и винаги им съчувствайте, защото всички хора са ни нужни."

Източник: Lira.bg

Ако сме пропуснали вашата любима мисъл от Иво Андрич, добавете я в коментарите!

Предстоящи събития

Мисъл на деня