цветно

Изгубени в превода - намерени в добрината

Снимка: pexels.com

В един зноен августовски следобед, както си бързам за среща, ме пресрещат мъж и жена. Чужденци са. На око - средна възраст. Спират ме и първоначално дори не разбирам, че не са българи, защото ръкомахането им си беше съвсем нашенско.

В опит да забавя крачка, подметките на обувките ми засвистяват. Замирисва ми обаче не на изгоряла гума, а на стрелките на часовника, които ме подминават с мръсна газ. Поглеждам ги въпросително и поздравявам плахо.

Жената вади смартфон и започва да го сочи. Сайтът е на испански и разбирам накъде отиват нещата. Питам я дали говори английски и отговорът е no. Знам няколко думички от песни и обща култура, но те не стигат, за да упътвам по карта. Соченето продължава, а към него се прибавя едно "Сердика" с особено ударение.

Испанката явно ме пита как да стигне с метро до желаната дестинация. Криво-ляво я разбирам, благодарение на картата, но нямам идея как да й го обясня с езика на тялото. Времето ме притиска, не виждам и как ще преминем през тази междуезикова бариера, извинявам се и потеглям.

След тази проста случка ми хрумна да открия най-популярните изрази на няколко езика, да ги напиша на едно листче и да ги мушна в портмонето (на телефона не разчитам, хартията е друго нещо). Не за себе си само. И за другите. Заради човещината, да можеш да помогнеш, да се отзовеш. Макар и за нещо толкова наглед незначително.

Добрината трябва да намери своя израз първо в малките неща. После те ще се превърнат в големи.

Предстоящи събития

Мисъл на деня