цветно

Изреченото е лъжа

Снимка: annmariephotography / Pixabay.com

"Най-добрата лъжа е дозирана, добре подбрана истина"
Робърт Хайнлайн

Как изглежда раят на Земята – лични будители + вяра?

Винаги съм мечтала за свързване. Вероятно първата ми дума е била не "та-та", а "да" - остани, дай ми още. Гладът за обмен ме преследва. Кънти в стъпките ми и всички откази, в будния поглед и в привидния студ.

Твоите пръсти парят и ме е страх да примигна. Вероятно ще свърши. В същия отлив, в бялото на очите ми. Но ти не забелязваш, живееш, за да свикнеш. С нагласяне и умора, с черното кафе... с устните, които се отдръпват от обиди, изтекли сами.

При мен е нарочно. Всичко беше нарочно. Изреченото е лъжа... защото думите са решения, мимиките - просто опит. Между тях стоим.

Не че не искам, проблемът е, че искам твърде много.

Мълчи ми се в огън, живее ми се еднозначно - с ДА, което не гасиш. Медитирам и търся... Ставам в 7, стоя на терасата, пия кафе, което още се вари, превеждам поеми и вярвам. Цялото ми време е 5 минути.

Без да усетя съм АЗ и трябва да го поема, да нахлуя, да бъда превзета. Да се възползвам, както някой, който за пръв път се влюбва. И помня, беше ужасно. Видях, че не намирам място в себе си, разширявам се, за да се побера.

Крих се от болка - прекрасна и така стръвна, че вместо да спя плачех с часове. Не защото не докосвам, а понеже не съм сама. Да не си сам е кошмарно. Разбираш колко ничий си бил всъщност.

Не е редно да обичаш толкова, че да ти убиват законите на живота, обаче явно трябва. И дните се предрешават на време, само и само да се съберат точно там, където си цял.

А моята цялост си ти. Това от теб, което съм аз. Това аз, което е океан... и съвсем малко, едва различимо - преструвка.

Всеки защитава правото си да бъде добре (със злоба, покорство, проказа), но не всеки знае какво е добре. За някои добре е преди, за други - бира, за трети - утре. Добре е мистична земя, пълна с еднорози и трайни цветя.

Добре рядко е раздяла, неравен път и тежки думи. Какво значи да си добре - да дишаш леко може би? Да правиш крачки, без да бягаш, или да си в пашкул от пухено одеяло.

Добре значи ли "няма да ме боли" и "нищо не прерязва". Ще обичаш ли недостигнатото си аз, което се спира пред всяко дръвче и се преструва на разклонение.

Добре е основата на пиедестала и раната на смелия ход. Вълните, които не обещават кислород, ако не управляваш тялото си. Добре е нещо мимолетно, но сигурно.

Виж, "на прав път" може да потрае вечност - от дни или безвремие. Но защо толкова и всячески искаме да сме добре и дали някой пречи, и дали е толкова трудно или просто, някак си, да кажем, е по-лесно от "не знам".

Мисъл на деня