Къде си?
Къде си?
– Тук!
Тялом все сме тук. Но съзнанието ни е истинска машина на времето. То може да ни пренесе за милисекунди в миналото или бъдещето.
Ситуация:
Служител стои на бюрото си и нищо не прави. Шефът му се приближава до него и го пита:
– Какво правиш?
Служителят отговаря:
– Мисля!
Шефът няма как да знае със сигурност за какво мисли служителят. Тоест, изпълнява ли съвестно работните си задължения или си губи времето. Истинският въпрос е "Тук на работа ли си или някъде, където не ти плащам да си?"
Шефът е заинтересован всички служители да бъдат на работните си места и да вършат работата, за която им се плаща. Но по-заинтересовани са самите служители. Ако не си на работа докато си на работа, чисто и просто си губиш времето.
Поредица от изследвания в Позитивната психология осветляват следния парадокс:
По-голямата част от изследваните служителите заявяват, че предпочитат да разполагат с повече свободно време, но резултатите показват, че служителите се чувстват по-удовлетворени, когато са на работа.
В работата си ние действаме и инвестираме вниманието и енергията си целенасочено. Резултатът е повече лично удовлетворение. Една от причините за по-високото чувство на удовлетворение е, че в подобни моменти се чувстваме единни – тялото и съзнанието ни са на едно място в едно и също време. Азът е обединен. Това е прекрасно чувство, което ни носи хармония и вътрешно спокойствие.
Разединеният Аз
Има бъбриви хора. Сигурно и на вас ви се е случвало да приключите работа с даден човек и той да превключи на лична тематика. В началото го слушате, най-малко от любезност, но усещате как ви се иска да млъкне, да ви остави на мира и да продължите с работата си.
В подобни ситуации усещаме разединения Аз. Част от нас присъства в разговора, а друга част от нас е вече някъде другаде. Разединеният Аз предизвика предимно негативни емоции – раздразнение, напрежение, възмущение, гняв…
Вниманието е факторът, който определя дали сме обединени или разединени.
В горния пример част от вниманието е насочена към разговора, но друга част не е.
Да се върнем към парадокса на работното място. От него можем да научим, че често пропускаме шанса да се чувстваме обединени и да се наслаждаваме на позитивните емоции.
Един от най-ефективните начини да живеем по-пълноценно е като се стремим да сме повече обединени, тоест повече да присъстваме изцяло там, където сме. За тази цел е нужно да тренираме вниманието си и да умеем да го насочваме и задържаме.
Задачата изглежда измамно проста. Опитайте в рамките на три минути да не правите нищо друго, освен да следите вдишванията и издишванията си. Целта ви е да сте 100% фокусирани върху дишането ви и да не позволявате нищо (дори и една мисъл) да ви отклонява от задачата. Пробвайте и вижте как ще се справите.
По-лесно е да насочим вниманието си, но е по-трудно да го задържим. В момента, в който вниманието забегне на някъде, ние вече сме разединени. Тук сме, но не изцяло.
Всяка сутрин си миете зъбите. Помните ли последния път, когато се почувствахте щастливи от това действие?
Водата е леко хладка и ободряваща. Пастата е приятна и ароматна. Четката е мека и нежна. Обръщате ли внимание на тези усещания? Изпитвате ли прилив на радост от чистотата и свежестта? Или докато си миете зъбите вече сте се впуснали в работния ден?
Същият въпрос можете да си зададете, когато си взимате душ, когато пиете вода, когато се обличате, когато се храните.
Къде сте докато правите всички тези рутинни дейности? От отговора зависи дали живеете пълноценно и дали се наслаждавате на богатата палитра на позитивни усещания и емоции, които подхранват щастието ни.
Рутинни дейности са прекрасна възможност за тренировка на вниманието ни с цел обединение на Аза. Задачата си струва, защото само обединеният Аз живее пълноценно във всеки един момент.
Второ ниво
Любимата ми ситуация е следната: говоря с някого, докато той/тя не ме гледа в очите, а например продължава да работи на компютъра си.
Какво е невербалното послание? Имам по-важна работа от теб. Аз не съм тук с теб.
За съжаление, това е до голяма степен лош навик. Ако аз съм толкова зает, бих попитал дали разговорът не търпи отлагане например. Така ще покажа уважение към другия и няма да го накарам да се чувства като натрапник.
Ако общуваме, да общуваме. Ако работим, да работим. Най-важното е да присъстваме пълноценно, за да живеем пълноценно. Когато го правиш, просто го прави и забрави за всичко останало.
Когато насочим цялото си внимание към колегата, ние сме единни със себе си и с него/нея. Първото ниво е да сме обединени със себе си, а второто ниво е да сме обединени с другите.
Третото ниво е да сме обединени със света
Една разходка в парка може да ни разтовари и презареди, а може просто да е една разходка и нищо повече. Всичко зависи от това, доколко насочваме и задържаме вниманието си. Един залез може да е магическа гледка, която ни изпълва с благоговение или просто един залез.
Струва си да повторя. Насочването и задържането на вниманието е умението, което ни позволява да живеем по-пълноценно и по-щастливо.
От личен опит споделям колко е прекрасно да си вземеш душ, да се нахраниш, да работиш, да шофираш, да четеш, да тренираш, да играеш, да общуваш, да се забавляваш, да гледаш, да слушаш, да се смееш, да се сливаш с природата, да си тук.
Прекрасно е да се връщаш към миналото и да се отправяш в бъдещето, когато го правиш съзнателно. Чувстваш се като капитан, който уверено управлява кораба, а не като лодка, носена насам-натам от капризните вълни.
Насочвайте и задържайте вниманието си съзнателно. Тренирайте това умение ежедневно и живейте по-пълноценно и по-щастливо.
Кога за последен път изпитахте прилив на радост, докато си миехте зъбите? Добър въпрос.
Напомняйте си по-често "Тук съм". Тези две думи са повече от полезни, когато целта ни е да насочим и задържим блуждаещото внимание.
Задачата е предизвикателна и обещаваща. А сега можете да прочетете текста отново. Опитайте да го направите спокойно, по-бавно и докато четете, вижте дали сте само вие и думите. Това е фокусирано четене.
Пълноценните дейности изграждат нашия пълноценен живот. А той е по-щастлив!
Още от Цветан Иванов може да прочетете на Shtastieto.com.
Снимка: pixabay.com
