цветно

Как да опростим нещата?

В един епизод на "Без задръжки", посветен на Париж, Антъни Бордейн казва, че когато пътуваме е добре да си поставяме простички цели - разходка, хапване, време с любимите хора; да правим колкото се може по-малко неща; да не се ангажираме със свръх амбициозни планове; да отсеем от всички възможности онези, които ще ни донесат най-много спокойствие, наслада и удовлетворение.

Стив Джобс споделя, че винаги, след като е създавал нов продукт е посвещавал много време и енергия да го опрости, да премахне излишното, защото според него то разсейва. А когато излишните неща отпаднат, остава концентрирана енергия.

Айнщайн казва, че нещата трябва да бъдат възможно най-прости, но не повече.

Къде е мярата на опростяването и с какво би могло да бъде сбъркано то?

Опростяването не е повърхностност. В него има дълбочина и смисъл, но пътят е ясен и осветен. Опростяването не е чекване в забързания списък на задачите за деня. То е да спреш и да го преживееш. Не е отпадане поради "нямам време", а "да си създам време, да го направя по моят начин". Не е "burn out", при който отпадат емоциите, а е приоритет на емоциите за сметка на интелекта и амбициите.

И мярата е точно тук - да не се прави компромис с преживяването, с качеството, с личната значимост. Нека отсяването се случи като естествен подбор на душата, в зависимост от нейните потребности от случвания, а не според приоритетите на ума и рационално поставените таргети.

Нека ситото да бъде "искам" точно в този момент, именно този път, по отношение на това нещо, в това време и с този човек. Изхвърлете филтъра "трябва", защото "така ще постигна нещо голямо", "ще изглеждам аз самият голям", "ще бъда като другите", защото "по принцип така се прави" и т.н.

Къде всъщност е приложим принципът на опростяването?

Навсякъде! Бихте могли да го интегрирате за всяка една област от своят живот.

Аз-ова концепция. Да не изисквате толкова много от себе си и да не си поставяте недостижими цели. Да бъдете снизходителни към себе си. Да се награждавате, вместо да се наказвате. По-честичко да се питате "какво искам", вместо "какво трябва".

В отношенията с приятелите. Заменете сложните организации с простички събирания. Педантичността с непринуденост. В крайна сметка най-важно е качеството на преживяването, а не неговата опаковка.

По отношение на времето, прекарано с любимия човек. Интериорът няма значение. Важна е само споделеността, откриването на топлината на заедността, на съкровения миг на интимност, на пространството за обич. Всичко това може да се отрие в простичките и обикновени моменти, а не в натрупването на сложни детайли.

В работата. Не поемайте повече ангажименти, отколкото можете да изпълните. Делегирайте права. Ако има възможност, прехвърлете това, което не ви харесва на някой, на когото му е приятно да го върши. Направете работното си място по-уютно, като се освободите от излишните неща. Вмъкнете простички удоволствия в работния си график.

В социалните контакти. Добре преценявайте коя е вашата битка. Не влизайте в излишни спорове и не се харчете за неща, за които не е необходимо. Бъдете ясни, точни и конкретни, когато излагате своето становище. Оставете пространство на другите да имат своя позиция. Не се опитвайте да ги привличате на своя страна. Под небето има място за много страни.

И така ... Надявам се, че съм го обяснила простичко! Сложността изчерпва и не оставя място за наслаждение. Опростяването освобождава място за забавление. В него има лекота.

А след това - повече удовлетворение, повече радост, повече благодарност, много повече любов и възможност за по-пълноценно щастие.

Снимка: healthylivinghowto.com

Мисъл на деня