Как да разберем дали сме на прав път?
Когато човек открие правилния път и започне да го следва, всичко в живота му се подрежда. Цялата Вселена му съдейства в начинанията. Нещата се получават от само себе си. Той започва да привлича добри ситуации и хора, които имат желание да му помагат.
Най-важното – той става Пример за подражание. Пример, който не налага мислене и поведение. Пример, който не изисква спазване на неговите правила.
Това е корективът. Така може да разберете дали сте на прав път. Ако животът ви е труден в дадена област. Ако шефовете ви винаги са твърде изискващи, ако колегите ви се отнасят зле към вас, това може би е знак, че вашето място не е там. Може би ви се казва, че е време да промените посоката, защото нещо по-добро ви очаква.
Свикнали сме да се страхуваме от промените и от новите неща, защото автоматично ги свързваме с негативното им проявление, т.е. с възможността за провал. Но да стоим в т.нар. комфортна зона, когато тя се е изчерпала откъм възможности, означава да спрем развитието си и да се отдадем на депресивни състояния.
Промяната отключва качества и способности, за които дори не сме подозирали. Винаги е хубаво да има известна (премерена) доза риск в това, което правим. Нека си признаем – имаме нужда от адреналин, от предизвикателство. Иначе сивотата на ежедневието ни затлачва и ни кара да се чувстваме некомфортно в кожата си.
Има няколко неща, които е важно да знаем по пътя на развитието си, за да си спестим редица трудности:
1. Всичко, от което се нуждаеш в този момент, ти е дадено
Липсите ти сам си ги създаваш. Съпоставителното имане/нямане е пагубно. Недей да сравняваш своето с чуждото. На всеки се дава според нуждите. Не искай повече, когато не си готов да го получиш. Невинаги можеш да понесеш тежестта на онова, което желаеш.
Невинаги си готов за отговорността, която идва с него. Необходимо е да има равенство между това, което искаш да получиш и това, което си готов да дадеш. Тъй като Вселената не търпи нито липси, нито празноти, тя винаги ще "иска" от теб да освободиш място за онова, което желаеш.
Всичко, което получаваш, идва, за да ти служи, но и ти да служиш с него в полза на другите. Получаваш, за да даваш, не за да имаш само за себе си. Нищо не е само твое и нищо не идва даром. Помни, дава ти се, за да даваш. Не, за да имаш. Забрави "имането". То, само по себе си е нищо, защото винаги ще има друг с повече. "Имането" е носител на недостига. "Даването" е носител на истинското притежание.
2. Помощта винаги трябва да е поискана
Да даваш и да ти бъде давано преди всичко е отговорност. Не давай помощ там, където не ти е поискана и не искай помощ от някой, който знаеш, че не е способен да ти я даде. Не очаквай разбирането на другите да се припокрива с твоето.
Всеки вижда света през своята уникална призма и го пречупва спрямо вътрешното си усещане. Ти не можеш да надникнеш там. Не можеш да препрограмираш чуждата призма. Но можеш да насочиш към нея лъчите, които искаш да се върнат към теб. Призмата има свойството да отразява.
3. Всичко около теб подлежи на интеграция
Причината за всичко, което ти се случва, е проста. Означава опит, който е необходимо да придобиеш. Ако едно и също нещо се повтаря в живота ти, ако хора със сходни качества те карат да излизаш от кожата си, то те са носители на познание, което трябва да придобиеш чрез тях. Те са учителите ти.
Ако срещаш егоисти, то това означава, че е време да се научиш как да отстояваш мнението и позициите си. Ако срещаш властни хора, които искат да доминират над теб, то е време да спреш да се поставяш в ролята на жертва. Безпомощността привлича доминацията. Слабостта на егото привлича "егоиста", но не за да страдаш, а за да осъзнаеш в каква роля сам си се поставил и какво е необходимо да направиш, за да излезеш от нея.
4. Проекцията като огледало
Всичко, което виждаш навън, съществува по същия начин в твоето съзнание. Създаваме света чрез мислите си и действителността на всеки индивид е строго индивидуална. Общовалидните максими вече са крайно несъстоятелни, защото ако имаше истина в тях, всеки щеше да се чувства добре, изпълнявайки ги. Факт е, че това не е така.
Затова обръщай всичко към себе си. Ако нещо във външната среда те прави нещастен, то ти си породил същото това нещо на първо място у себе си.
5. Всеки постоянно играе роля
Научи се да общуваш с маската му. Както той общува с твоята. Маската пада, когато човек изпита чувство за сигурност. Така че ако искаш да видиш истинското лице на хората около теб, дай им усещане за сигурност.
6. Балансирай между разум и чувства
Нас ни учат, че решения се взимат на база логика. Емоцията е нещо непостоянно. Лъжовно. Емоцията е слабост. А никой не иска да е слаб. Рационалността е силата на личността. Затова оставяме разума да рационализира всяко усещане, което си позволи лукса да премине през сърцето ни.
Но човек на първо място е изграден от емоции и усещания, а те не обхващат само сърцето.Човек чувства с ума си, с душата си, с тялото си. Затова потискаме.
Когато потискаш – боли. Болката е предвестник на личния растеж, но понякога, за да потиснеш болката, заедно с нея потискаш цялата си същност. Затова позволявай си да чувстваш.
7. Спри да се упрекваш
Упрекът срещу себе си е качественото изменение, което на всяка цена трябва да осъзнаем и да премахнем от поведението си. Упрекът или негативното отношение към това, което сме или към това, което вършим, е деградация. Упрекът ражда вината, а вината е състояние, при което човек склонен да обвинява себе си и всички около себе си за съпътстващите го провали.
Да градим личността си на "Аз не съм достатъчно добър", "Аз съм лош", "Аз не се справям" е равносилно на това да се затворим в клетка и да хвърлим ключа за нея навън. Заклеймяването не е нищо повече от отказ да поемем отговорност за събитията. Всеки упрек срещу личността ни е всъщност мързел.
Мързел, породен от липсата на инициативност, от липсата на желание и воля да се справим с негативните проявления на характера ни.
8. Всичко е въпрос на избор
Не е важно откъде сме тръгнали, колко грешки сме направили, колко пъти сме се провалили. Важно е как ще интерпретираме случилото се и как ще изберем да продължим. Нищо не съществува извън качествата, които му придаваме.
Нищо не съществува извън емоциите, които влагаме в него. С други думи, винаги можем да погледнем една и съща ситуация през различна призма и да се опитаме да изведем най-полезното от нея.
