цветно

Как да започнеш живота си наново на 49 години

Снимка: instagram.com/alessandro_manfredini

Страх ли ви е да направите крачката и да промените живота си така, както искате, защото сте изпуснали момента?

Героят на тази история доказа, че никога не е късно да започнеш да преследваш мечтите си и да живееш живота, който искаш.

На 49 години, Андрю напусна работата си, промени начина си на живот и стана студент. 4 години по-късно, той е адвокат, с диплома и практика – дългогодишната му мечта.

Ето и неговата история:

Сестра ми видяла във вестника обява за асистент на нотариус. Търсели човек, който да може да пише бързо без да гледа клавишите. Обади ми се и ми каза: "Можеш да пишеш бързо и винаги си искал да бъдеш адвокат, може би това е твоят шанс?" И наистина, когато бях млад, исках да бъда адвокат.

Но да промениш изцяло живота си, когато си почти на 50? Това беше странна и плашеща идея.

По образование съм химик, но още докато следвах, работех във фирма за доставки. Изкарвах достатъчно и макар да не исках да се развивам в тази сфера, работата ми позволяваше да избирам собственото си работно време.

Винаги има търсене, а на мен ми трябваше работа, която да е близо до дома ми, за да мога да се грижа за родителите си, които по това време бяха доста болни. След като навърших 40 години и след като загубих и двамата си родители, реших, че мога да сменя работата си или дори да започна друга.

За пръв път имах време за себе си, време да правя планове и да преследвам мечтите си. Но нямах представа как да започна кариера в правото. Не можех просто да отида в офиса на някой нотариус и да кажа: "Искам да работя тук." Тази работа изисква години учене, както и диплома и практика.

Липсата на самоувереност и воля, както и страхът, че ще изглеждам глупаво като студент първа година на моята възраст ме спираха да преследвам целите си.

Но ето как, на 49 години, след няколко операции на ставите, влязох в офиса на нотариуса, с бастун в ръка и казах: "Трябва ли ви асистент? Вземете мен! Мога да пиша без да гледам клавиатурата. Не съм адвокат, но познавам законите, успях сам да се защитя и да спечеля дело срещу банка, която загуби спестяванията ми."

Чувствах се самоуверен, не очаквах висока заплата и бях готов да работя за колкото пари ми предложат. Бъдещият ми шеф ме изслуша и след това ме изпита като ми даде да напиша кратък текст.

Справих се и ме нае с думите: "Заплатата ти ще е 350$. Ако се справяш добре, сумата ще расте." На следващия ден бях помощник на нотариус.

Бях щастлив.

От много години дните ми бяха разделени: работех като финансов мениджър, но през свободното си време четях законите и изучавах кодекси. Дългогодишните ми проблеми с бюрокрацията бяха източникът на дълбокия ми интерес към правото.

Интересът ми се появи след среща с нотариус, който при изпълнението на завещанието ми, отказа да вземе в предвид помощите на баща ми, който бе ветеран от войната. Бях разгневен, разучих законите и истината бе на моя страна.

Подадох жалба и спечелих делото със собствени аргументи. Един от адвокатите дори ми се обади след това и ми се извини, че не е положил повече усилия по делото ми. В края на краищата станахме добри приятели, дори се оказа доста добър адвокат.

Случаят ме вдъхнови, започнах да помагам на приятели и познати с жалбите им и с попълването на правни документи. Осъзнах, че много от бюрократите злоупотребяват с факта, че повечето хора не познават законите.

Но това може да се използва срещу тях: внимателното изчитане на законите, правилното интерпретиране на многозначни фрази и най-вече, ясното и правилно структуриране на аргументите са ключови.

За моя изненада, започнах да харесвам това – да защитавам правата на хората, да ги защитавам от несправедливост, чувствах се горд всеки път, когато успявах да спечеля дело и да покажа на държавните служители, че не може да се отърват от хората като им напълнят мозъка с безсмислени правни приказки.

След като започнах работа при нотариуса се задълбочих в хобито си да бъда правен консултант. Абонирах се за известия за промени в законите, административните наредби и всичко, свързано с гражданското право. Прочетох много книги и с всеки следващ ден осъзнавах, че да си любител и професионален адвокат и консултант са две различни неща.

Липсваше ми систематизирана основа и познание на законите и, което бе по-важно, диплома – без нея нямаше как да се развивам в тази кариера. Шефът ми, който знаеше за интереса ми, започна да ме убеждава да следвам право. Но измина цяла година преди да се запиша студент.

Като човек, минал средна възраст, как можех да седна до младеж, който е на половина и повече по-млад от мен?

Тази мисъл ме тревожеше, беше ме страх да не избера грешния университет. Проверих оценките и акредитацията на много университети, ходих на изложения и форуми за кариери и в края на краищата се записах първи курс "Право" в Националния университет по право и закон.

Мина доста време преди да кажа на колегите си, че съм започнал да следвам отново. Беше ми неудобно, мислех, че няма да се справя и ще ми е трудно да уча. Паметта и концентрацията ми не бяха толкова добри, колкото преди години. Но с времето свикнах и през трите години от следването си получих само една много добра оценка – всички останали тестове минавах с отличие.

С ръка на сърце мога да кажа – човек може да се изучи, независимо от годините.

Бях доволен, вече дипломиран и с отличие. Харесваше ми да уча и да се образовам. Но най-важното нещо за новото ми поприще бе, че сам взех решението да преследвам целите си. Не го избрах наслуки, за да изкарвам пари, както направих преди години.

Бях горд със себе си и постижението си.

Приятелите ми често ми казваха, че да смениш кариерата си на 49 не е лесно, защото изисква смелост и силна мотивация. Повечето хора на тази възраст вече мислят за пенсиониране, но при мен бе обратното.

Решението да променя работата си за мечтаната от мен кариера ми даде шанса да работя за себе си, а не само за да изкарвам пари.

Имам време да се развивам в тази сфера – за нотариусите няма възрастови ограничения. Това, които ми допадаше най-много в работата ми, бе че нотариусът е винаги неутрален в споровете – той не взима страни, не защитава, нито обвинява, а по-скоро седи над нещата.

Целта ми бе да помагам на хората и да им показвам как да защитават правата си.

След шест месеца откакто започнах работа в офиса на нотариус, заплатата ми бе повишена и на всеки три месеца сумата се вдигаше.

Завърших и сега се подготвям за държавния си изпит, за да получа право да практикувам.

Доволен съм от живота си и знам какво искам да постигна. Успях да се преборя със страха и комплексите ми и това ми даде смелост и в други сфери от живота ми.

Искам да направя страната си по-добра и да помогна на хората да разберат по-добре законите и системата.

Успях да намеря призванието си и това даде ново значение на живота ми, цел, която преди ми липсваше.

Cъбития

Мисъл на деня