цветно

Как спрях цигарите и какво ме мотивира

Снимка: pixabay.com/PeterFran

Изминаха 6 месеца откакто спрях цигарите.

Все едно беше вчера, когато хвърлих последната празна кутия от цигари в кошчето и поех смело към моята лична борба с тютюнопушенето.

На 28 години съм и пушех активно от 13-годишен. Да, точно така – 13-годишен. Както и да го смятаме, това са едни активни тютюнджийски 15 години. В продължение на 15 години всеки ден по една кутия от 20 къса цигари.

Както всички други и аз започнах като ученик от чисто любопитство. Тогава по-млад, по-активен и … по-глупав. Вярвах, че аз съм силния и винаги ще мога да оставя цигарите, когато си поискам. Спортувах активно, дробовете ми бяха все още чисти, бях по-силен от тютюна.

През годините обаче стана така, че вместо аз да имам власт над цигарите, те придобиха власт над мен.

Опитах се няколко пъти да ги спра, но те се връщаха с по-голяма сила и ме завладяваха още повече.

Сутрешното кафе не минаваше без минимум 3 цигари. След всяко хапване, усещах още един незадоволен апетит – апетитът към никотина. Хайде сега една цигара да запаля след хапване. На всяко питие отделях поне още 2-3 цигари. Какво по-хубаво от това. Да си сипеш и да запалиш блажено.

Един ден обаче си казваш "Стига толкова. 15 години пушиш бе, келеш. Време е да спреш".

Защо да спирам? Дааам, здравето. Сега ще кажете "Е, айде сега… здравето. Аз колко случай знам на непушачи, починали от рак на белите дробове".  Съгласен съм. Аз също знам за такива случай, но не става дума за това, че като спреш да пушиш, ще станеш безсмъртен.

Става въпрос за това как се чувстваш и как гледаш на себе си.

Пушенето откровено ми пречеше. Постоянно лош дъх, въпреки устната хигиена която спазвам, задъхвах се по стълбите. Аз съм хипертоник, следователно цигарите влияеха лошо и на кръвното ми. Те ми пречеха да усетя истинския вкус на виното и да се насладя максимално на храната.  На последно място, но не по важност – точеха ми здраво джоба.

Един ден толкова лошо се напиваш, че на следващия ден установяваш, че си свършил цигарите, но те мързи да идеш да си купиш.

И така започна моята борба с тютюнопушенето. Кой каза, че мързелът е вреден?

Вечерта бях у приятели и гледахме откриването на световното по футбол в Бразилия. Пийнахме, а някои препушихме сериозно. На следващия ден започна моята никотинова борба. На следващия ден не си купих цигари, а на по-следващия реших също да не си купя.

Без таблетки, без никотинови дъвки, без каквото и да е било – аз бях въоръжен единствено с моята воля в борбата с никотина.

И така започнах ден след ден да зачерквам на календара поредния победоносен ден. В началото зора беше да мине седмица. После станаха две. Повярвайте ми, пушеше ми се зверски. Катранът ми напомняше за себе си на всяка минута. Трябваше ми стимул. Трябваше ми нещо, което в такива моменти да ми помага да поддържам волята си над тютюна.

Всеки път, когато усещах жажда да запаля цигара, аз отварях следния списък и го прочитах целия.

Какво се случва с тялото ни когато спрем да пушим?

20 минути – кръвното налягане, пулса и температурата в дланите и ходилата се нормализира.

8 часа – количеството никотин в организма ви ще намалее до 6.25%.

12 часа – количеството кислород в кръвта, както и количеството въглероден окис ще се нормализира.

48 часа – увредените нервни окончания започват да регенерират. Обонянието се нормализира. Никотиновият глад предизвиква силно раздразнение.

72 часа – цялото ви тяло ще бъде 100% чисто от никотин и повече от 90% от никотиновите метаболити (химикалите, на които се разгражда никотина) ще са изхвърлени от тялото, чрез урината. Алвеолите започват да се отпускат. Дишането става по-лесно и капацитета на дробовете се увеличава.

5-8 дни – средният бивш пушач ще изпитва средно по 3 пристъпа на никотинов глад дневно. Макар минутите да ви се струват като часове, е малко вероятно тези "пориви" да продължат повече от 3 минути.

10 дни – броя пристъпи на никотинов глад намалява до 2 на ден, всеки по-къс от 3 минути.

2 седмици – отказването на тютюнопушенето е стигнало до етап, в които пристрастеността започва да губи психологическия двубой. Кръвообращението във венците и зъбите е сходно с това на непушач.

3-12 седмици – рискът от сърдечен удар намалява. Капацитетът на белите дробове продължава да се увеличава. Кръвообращението значително се е подобрило. Хроничната кашлица (ако е имало такава) вече е изчезнала.

1-9 месеца – признаците на задъхване и умора, причинени от тютюнопушенето са почти незабележими. Цялостният тонус на организма се е покачил значително.

1 година – рискът от сърдечни заболявания и инсулт е по-малко от половината от този на пушач.

5-15 години – рискът от инсулт е същият като при непушач.

10 години – шансът за диагностициране на рак на белите дробове е от 30% до 50% от този на пушач. Рискът от смърт поради рак е с 50% по-нисък, ако сте били среден пушач. Рискът от рак на панкреаса е намалял до нивата на непушач. Рискът за развитие на диабет е равен на този на никога непушил.

13 години – рискът за загуба на зъби е равен на този при непушач.

15 години – рискът от сърдечни заболявания е равен на този при непушач.

20 години – рискът от смърт, причинена заради тютюнопушене е равен на този при никога непушил.

Това наистина ме мотивираше да продължа напред.

По това време аз тренирах активно, тъй като се борех с излишните си килограми и се опитвах да вляза в добра физическа форма. След кратко време установих, че капацитетът ми на дишане се е увеличил с близо 20%. Това моментално се отрази на тренировките ми.

Спрях да се задъхвам от малки физически натоварвания и кръвното ми се нормализира не след дълго. Обонянието ми се изостри, а вкусовите ми рецептори станаха по-чувствителни. Усещах храната и напитките по един доста по-приятен начин.

След като зачеркнах първия месец от календара, бях много горд със себе си. Нямаше място за колебание или дори да допусна да се откажа – продължих смело да зачерквам дните и през втория месец.

И така трети, четвърти... на петия месец спрях да драскам по календара. Вече беше изминало доста време. Бях абсолютно уверен в себе си и усещах, че вече имам пълен контрол над себе си.

Това нямаше как да не се отрази на бюджета ми. Пресметнах, че ако в продължение на около година не пуша, ще спестя достатъчно, за да осъществя една своя детска мечта.

Без да се колебая преминах към нейното реализиране и така закупих моя първи професионален фотоапарат Sony A6000. Това мое ново хоби погълна всичките ми мисли през свободното си време и още повече ме отдалечи от мисълта за цигарите.

Днес вече почти не се сещам за цигарите. Моите приятели пушачи не ме изкушават или дразнят, а цигареният дим не събужда никотинов глад у мен. Дразни ме просто защото смърди и се попива в дрехите и кожата ми, а след като се прибера, смърдя на пепелник.

Все пак борбата продължава. Случва се понякога спонтанно да се пробуди нещо в ъгъла на съзнанието ми и да се опита да ме накара да запаля отново. За щастие този бегъл вътрешен импулс остава нечут. Понякога сънувам, че запалвам цигара и в просъница се стряскам.

Спирането на цигарите в моя живот е една малка голяма лична победа. Доказателство, че имам пълна власт над себе си и мога да се преборя с всичко.

Защото, който може да промени себе си, той може да промени света.

Автор:  Константин Бъчваров / Източник: cbachvarov.com

Мисъл на деня