Какъв е смисълът да си луд и да не се позабавляваш малко?
Вероятно повечето от вас са гледали филма „Красив ум”. Ако е така съм убеден, че той е оставил следа във вашето съзнание. Нещо повече, обърканият живот на нобеловия лауреат Джон Наш ви е накарал да се замислите. Да се замислите за образите, отговорни за гениалните изобретения, които приемаме в днешно време за даденост.
Някои от тези личности са странни социопати, които са се затворили в себе си и общуването с тях е трудна задача. Други пък изглеждат напълно луди с начина си на живот, държанието и външния си вид. Много хахави ексцентрици обаче остават в световната история, защото са си задали поне веднъж въпроса: „какъв е смисълът да си луд и да не се позабавляваш малко?”. Това се пита и Джон Наш в „Красив ум”, а Алберт Айнщайн сякаш му отговаря със знаменитата си реплика: „въображението е по-важно от знанието”.
Лудите учени не се ровят в дебелите книги, за да направят своите открития. Те се забавляват, като търсят единствено във въображението си. Именно там откриват „скритото” за нас, обикновените хора. Така е било и така продължава да бъде. Няма да ви давам за пример сложни теории и зависимости, от които нито аз, нито вие ще разберете нещо. Нека се посмеем с някои от най-шантавите изследвания, които от 1991 г. се отличават с наградите „ИгНобел”. Те се раздават в чест на необичайната творческа мисъл на съвременните последователи на Айнщайн.
В категорията „Мир” през 2007 г. са отличени експериментите в лаборатория „Райт”, проведени от американските военновъздушни сили. Те имат за цел да намерят ново химическо оръжие. Всички опити довеждат до създаването на т.нар. „гей бомба”. Тя всява суматоха в редиците на противниковите войски и ги превръща в хомосексуалисти. Мощното оръжие представлява специален спрей, който съдържа голямо количество женски феромони и може да разнежи фатално врага.
На тазгодишните награди пък в категория „Психология” двама холандски изследователи печелят с откритието си, че наклоняването на човек наляво прави Айфеловата кула да изглежда по-малка. Не е много ясно колко време в наклонено положение на тялото са прекарали въпросните учени докато достигнат до този извод. Освен това установяват и че практически всеки един предмет, погледнат по този начин, изкривява нашите възприятия за реалния му размер.
Следва продължение...
