цветно

Каква е мечтата на днешния българин?

Снимка: pixabay.com / Anestiev

Може ли да ти разкажа къде живея аз?

Нека ти разкажа за моята родина, за моето начало, за моето бъдеще, което няма да имам тук. България – държавата, в която свестните считат за луди, а лудите се разхождат по улиците свободно.

Лудостта е просто болест, с която хората се сблъскват, но най-често срещаната е безпаричие. Свободата ни е извоювана, но ние бягаме от нея така, както други бягат от робството.

О, неразумни и юроде! 

Може ли да ти разкажа как народът ни живее? Нека ти разкажа как (не) се живее.

Масовата деградация е просто термин, а образователната система трагикомедия. Неграмотността е белег на младостта, кражбичката повод за гордост, безработицата просто покачващ се процент - думи чути по време на вечеря.

По новините слушаме за новото правителство, което всъщност изобщо не е ново, но какво значение има. Токът поскъпна.

Може ли да ти разкажа за хората?

Нека чуеш за този народ със славно минало и несигурно бъдеще. Хора мръсни отвън и отвътре, хора без желание, без воля, псуват, храчат се и мрънкат.

Погледът е празен, главата също, гледат злобно, не се усмихват. Какво ми се хили този насреща?

На думи знаем как да си оправим държавата, коментираме компетентно политическото положение и тази наша вечна икономическа криза, докато чоплим семки в кухнята или пием ракия с комшията, теглим по една на министрите и наливаме на съседа.

Алеко не създаде просто образ, а модел за подражание.

И всички мълчат.

И нищо не става.

И никой не мърда,

не шава. Младите бягат,

стягат багажа, старите плачат

гледат с омраза.

Каква е мечтата на днешния българин?

Неговата балканска мечта?

Да пие, да пуши, да псува

да взима пари за това.

Какво да се прави,

така е у нас.

Свестните считат за луди,

а лудите са на власт.

Автор: Янина Донева, на 18 г. от Добрич

Мисъл на деня