цветно

Какво трябва да направите на Гергьовден за здраве и късмет

Икона на Св. Георги. Снимка: wikipedia.org/Orlovic

Свети Георги е светец, почитан както от християните, така и от мюсюлманите. На иконите винаги е изобразяван яхнал бял кон докато пронизва змей. Откъдето идва и името му – Свети Георги Победоносец.

В различните религиозни и исторически източници житието му е представено по различен начин. За християнската църква той е виден воин и стратег, загинал мъченически заради вярата си от ръката на император Максимилиан.

В българските поверия и легенди той е представян като смел млад юнак, който спасява невинна девойка от ламята, искаща да я отведе в долната земя. Това е причината шести май да е ден на българската армия – в знак на почит към храбростта на героя.

Макар по същината си да е църковен празник, от 1998 година насам Гергьовден е обявен и за официален празник на Република България под наименованието "Гергьовден, ден на храбростта и на Българската армия".

Свети Георги Победоносец

Култът към Свети Георги е особено силен не сами у нас, но на целия Балкански полуостров.

Археолозите разкриват, че има реален шанс свети Георги да е християнският еквивалент на древногръцкия бог Аполон, точно както свети Трифон е аналогът на Дионис.

Името на светеца произлиза от гръцкото "Георгиус", което означава земеделец. За Аполон се знае, че е бил покровител именно на земеделието и животновъдството. И е бил млад и красив.

Точно както е изобразяван свети Георги на иконите – един от малкото християнски светци, които не са възрастни и с бради.

Любопитното е, че Българската Православна църква е избрала да отбелязва деня на Свети Георги по стар стил – т.е. по Юлианския календар. Всички останали православни църкви са избрали датата 23 април, по нов стил. Тъй като се вярва, че това е датата, на която е загинал мъченически в името на Христос.

Обичаи и традиции

Като всеки един голям празник, Гергьовден открай време е свързван с куп традиции и обичаи, които се изпълняват за здраве и берекет в дома. Празникът отбелязва настъпващото лято, заради което традициите са свързани с животновъдството, земеделието и настъпващата нова стопанска година като цяло.

Най-популярният обичай за този ден е печенето на агне, което да събере на трапезата цялата фамилия.

Освен него, на масата трябва да има и агнешка дроб сарма, както и зелен лук и пресен чесън.

Пекат се обреден хляб и баница, вари се жито и се сервира вино. Освен това на Гергьовден не бива да давате назаем млечни продукти.

Прието е стопанката на дома да стане рано, за да премете и да закичи над всички врати букети, направен от здравец и люляк или цъфнали клони от плодно дърво. Тези букети трябва да останат на мястото си докато не изсъхнат, а по този начин здравето и късметът няма да напускат дома през цялата година.

По селата все още се изпълнява и обичаят "задояване" – овцата, която през годината първа се е сдобила с агънце, се закичва с венец, направен от здравец, коприва, глог и къпина. Всички те трябва да са вързани с червен конец за здраве.

Същият венец се окичва и на вратата на кошарата. Самото задояване трябва да се направи от млада жена, а първа от млякото трябва да отпие друга млада жена, за да може да се раждат женски агънцета.

На Гергьовден за първи път през годината може да се направи прясно сирене, но то не трябва да се соли, за да не секне млякото на овцете.

Изобщо, зеленината, цъфналите дървета и цветя заемат основно място в традициите на Гергьовден, тъй като те символизират силата на природата и се вярва, че могат да я пренесат и върху хората и дома.

От това вярване идва и обичаят в утрото на празника над входната врата на дома да се закичват клони от бук или цъфнало плодно дръвче.

За да е плодородна земята, в нея се заравя първото боядисано червено яйце от изминалия Великден, а росата, събрана преди деня, се вярва, че е лековита. Затова много хора се къпят в нея, за да бъдат здраве, а жените вярват, че тази т.нар. "блага роса" им помага по-лесно да заченат деца.

Освен традициите за здраве и берекет, се вярва още, че Гергьовден е моментът, в който трябва да се изгонят злите сили. За тази цел се правят китки от жилещи растения, както и такива със силна миризма – коприва, чесън, къпина, за да може злото да бяга надалеч от тях.

На местата, където все още стопаните колят агънце, преди обреда му се дава да хапне зелена трева и малко сол, за да бъдат сити всички в дома.

Освен това на главичката му се прикрепя венец от билки.

Обредният хляб, който се пече за Гергьовден, трябва да бъде украсен със символите на празника – агне, кошара и овчарска гега. Преди да се постави на трапезата, трябва да се освети, играят се и специални хора за празника.

Правят се люлки, на които неомъжените девойки се люлеят, а костите от агънцето се заравят в земята за здраве и плодородие.

Народни поверия

Народното поверие гласи, че всяка капка дъжд, паднал на Гергьовден, носи по жълтица - дъждът на Гергьовден вещае плодородна година.

Гергьовден е свързан и с куп поверия и суеверия. Ето и най-популярните от тях:

Вярва се, че на този ден можете да направите магия срещу болести с помощта на конци. Тя се прави от млади момичета, които връзват червен конец на ръката си и жълт – на трендафила. Смята се, че трендафилът гони болестите.

Отново за предпазване от болести и зли очи, особено по животните, овчарите приготвят кравайчета и обикалят с тях три пъти кошарите с добитъка.

За да се предпазите от болки в кръста, вържете на него дрян или върба или в краен случай – три стръкчета ечемик.

Болните вярват, че ако се проврат три пъти по вековно дърво, ще оздравеят. Лечебна сила има и водата, която завива наляво, т. нар. "лява вода".

Събраната на този ден вода се използва за гадаене, баене и за лечение на болни очи. Задължително е тя да е събрана от място, в което са се къпали млади жени преди изгрев слънце.

Росата, събрана навръх празника, лекува екземи и струпеи. Освен това с нея трябва да се замесят обредните хлябове, използва се и за подкваса на млякото.

Добре е на Гергьовден да се пие сутринта на гладно студена вода, тъй като се вярва, че тя притежава свойството да пречиства кръвта.

Ако поставите клонче от глог на кръста си, ще се предпазите от болки докато работите.

Силата на цветята и водата е силно застъпена в поверията за Гергьовден, затова хората се закичват със свежи цветя и се къпят в реката или росата, за да се възползват максимално от силата на природата, която се отключва в този ден.

Най-възрастната жена в дома трябва да плесне лекичко децата с клонче коприва, докато са още в леглата. Това се прави, за да бъдат здрави през цялата година.

Същото това действие може да се изпълни и от първия събудил се в дома, който да плесне по ходилата всички останали.

Жените носят китка, направена от коприва на челото си, за да не ги боли главата.

След като изядете агнето, трябва да запазите кокалчето от предния му десен крак и да го задържите в дома си до следващия Гергьовден. То ще ви служи като мощен талисман, който да предпазва от уроки дома и близките ви.

Ако измиете лицето си с гергьовденска роса, ще се избавите от луничките.

Вярва се, че вечерта на Гергьовден заровеното в земята имане танцува със син пламък и може да бъде открито.

По материали от chudesa.net

Свети Георги побеждава змея. Фреска от Лудовико Поглиаги.

Снимка: wikipedia.org/Lodovico Pogliaghi

Предстоящи събития

Мисъл на деня