цветно

Късен съботен следобед с аромат на ванилия и горещ шоколад

Снимка: pixabay.com

В есента винаги има нещо приказно. И топло. Магично. Магнетично... В жълтите листа, изпопадали навън, разстлани по улиците като шарено килимче под краката ти.

В това да се оглеждаш и да събираш кестени, защото всяко кестенче носело късмет. В  късния съботен следобед с аромат на ванилия и горещ шоколад, разнасящ се от кухнята. И вкус на прясно изпечени мъфини...

Когато можеш да се увиеш в  мекото одеало и да си направиш филмов маратон с любимите ти комедии. Или да се насладиш на тишаната, наблюдавайки капките дъжд, стичащи се по прозореца, докато стоиш в тъмното с изгасени светлини.

Или да усилиш  музиката в слушалките,  докато се разхождаш навън, шляпайки из локвите. И да си таникаш или припяваш, без да усещаш и без да ти пука какво ще си помислят другите за теб. Да се почувстваш като герой от филма "Singing in the rain".  Да се разхождаш без път и без посока по запустелите улички. Просто защото обичаш дъжда.

Или в някой топъл есенен ден да се усмихнеш на непознат в парка, просто ей така - защото усмивките са заразни и ще получиш в замяна по една безплатна. Защото есента не се нуждае от описание, тя е усещане. За мирис, за спомени, за топлина и за уют. За това да дочетеш любимата си книга, която си започнал и така и не си довършил. Да се отдадеш на миг от забрава разлиствайки прашните страници.

Да забавиш мислено стрелките на часовника и да живееш в момента. Да помечтаеш за бъдещето или да се впуснеш в спомените на миналото. Да поседиш на балкона, оставяйки хладния есенен вятър да развява косите ти, докато ти отпиваш глътка от ароматното кафе. И просто да се насладиш на момента...

Защото есента не е просто един сезон или начална дата в календара, тя е безвремие. Като овехтял лист от някоя бележка, който намираш, но те е жал да го изхвърлиш,  защото ти навява  много  спомени. От някой любовен стих, надраскан набързо, рецепта за любимия пай или пък телефонния номер на онзи симпатяга, на който така и не събра смелост да се обадиш.

Защото есента може да се опише и само в един късен съботен следобед с аромат на ванилия и горещ шоколад. И това е напълно достатъчно...

Мисъл на деня