цветно

Кики Димула: Страстната седмица

Снимка: pixabay.com/Aliya_99

Стихотворението "Страстната седмица" от поетесата Кики Димула. Превод от гръцки език: Емилия Авгинова.

НЕ е двусрично:
ва-ли.
Пилат във синия си дъждобран
не чака такси,
съвестите се блъскат
все по същия тесен път,
разбира се,
всички измиват ръцете си
тези дни.
НE е двусрично,
двете ударения* на О
пробождат Не-то,
монограма на дните.
Прозорецът е двоен,
острият и тежък дъжд
го пробожда,
монограма в затворено Не

Печалните камбани
набраздяват въздуха,
разливат се и напояват пространствата без ударения,
докато някъде пропуснат промеждутък
не ги погълне.
Камбаните, печални,
независимо от него,
винаги нещо разделят,
още повече печални (те)

Камбаните товарят
багажа в автобусите,
прелитат влаковете бързи,
със жребий разпределят
облеклото на пейзажа.

Прекръсти го
ръцете ти са на гръдта…
Остава ли ми друго да направя?
Кой ритъм да задвижа?
Как да разбера,
къде отива всяко нещо?
Всяка посока има свое алиби.

Прекръстени и люляците
в една евтина ваза
вдишват дъха на смъртта.
Очите ти
и двете са
грабители
и лявото и дясното.

НE е двусрично,
настоявам
ва-ли.
Църквите преливат,
преливат, като чашите
в другите страсти, които празнуваме.

Църквите преливат
обичай ближния си…
Изискване,
което сред порива и сладостта на псалмите,
прелита като лесна обич
и губи облика човечен,
неосъщественото божествено.

Големите свещи се движат
в непосилно шествие на милостивия
Свещите по драхма остават назад.
Малките (свещи) се уморяват лесно
Извиват се и излагат печално
цената си.
Неравенството между свещите
се стопява свещенодействено.
Богът им, клисарят
ги хвърля в Кеада** на претопяването.

Преливат църквите.
Не мога да се вместя,
нищо.
Ще разбера за станалото
от друго място.
По-реално.

––––––––––––––

*Става въпрос за острото и тежкото ударение в старогръцкия език. Двете ударения са налице при членуването на охи (όχι – на гръцки «не»), иначе в двусричната охи ударението е само остро, т.е. двете ударения идват от 1. опред. член: тежко и 2. охи: остро. От друга страна, препратката към врохи (βροχή – от гр. «дъжд»), в която се съдържа охи е очевидна.

**Кеада – голяма пропаст, където в Древна Спарта са хвърляли слабите и недъгавите деца.

Cъбития

Мисъл на деня