Кина Маринова: три стихотворения за любовта
От HighViewArt
През октомври 2018 г. излезе от печат първата книга на Кина Маринова - "Родени в тишина" със 155 стихотворения. Подготвя се втората - "Високо", също със 155 стихотворения.
Кина Маринова е включена в два алманаха на съвременната българска литература и в два на балканската литература, превеждана е на сръбски. Имам награди от национални поетични конкурси.
Ето три стихотворения за любовта от Кина Маринова:
ЛЮБОВТА СИ ОТИДЕ
Любовта си отиде, предадена.
Взе си сака със спомени само.
Не забрави тя думата дадена,
затова не погледна през рамо -
да не вижда очите, излъгали,
да не чува фалшивите думи.
Но когато достигна до ъгъла,
я пронизаха сякаш куршуми.
Той дори не извика след нея,
не пророни ни стон, нито дума.
Тя с тълпата сега ще се слее
и ще тътри нозете си в шумата.
И кому ли са нужни въздишки?!
По-добре е без тях, тя го знае.
...Ех, дано не е така с всички
и дано някой пак я познае.
***
ПРЕЗ ЕСЕНТА
Защо се сърдиш!? Мигар съм виновна,
че съм обичала и че не мога вече!?
Тъгата ми, повярвай, е огромна,
че любовта е толкова далече.
В стомаха ми не пърхат пеперуди,
а и кафето сутрин е горчиво.
Да, някога аз също бях от лудите,
да, някога бях волна самодива.
Мъжете губеха от мъжката си сила,
по пълнолуние ги омагьосвах,
завивах ги с косите си от свила...
А днес съм тайнствена и недокосната.
По-пуста ли съм или по-богата,
далечна, помъдряла и скептична?
...След края на едничкото ни лято,
през есента по-трудно се обича.
***
МАНСАРДАТА
В мансардата под старата Луна,
при гълъбите и при залезите,
гнездо си беше свила любовта
и пазеше се там от набезите
на ежедневието монотонно, сиво,
на злоба, гняв и хорска суета.
И правеше мансардата красива...
(В това е смисълът на любовта.)
Един за друг и двама бяха луди,
споделяха и слънчев смях, и тайни.
Но се загубиха в едно безлуние
и радостта оказа се нетрайна.
...В мансарда друга ходи той, богата,
дори е със съпруг и със деца...
Мансарди много, казват, по Земята,
ала живее ли във всяка любовта?
