цветно

Код "Жълто"

Снимка: tomgirlby / Pixabay.com

Съвместният живот не е само смях, целувки и френски макарони. Има и проблеми, отговорности, ревност, мръсни чинии, мръсни чорапи, мръсни душѝ, които могат да преобърнат всичко. Нищо ново не казах. Но...

Гледам старите снимки и си мисля... Как стигнахме дотук? Кога пътят се раздели и всеки тръгна в нова посока? А може би никога не е бил общ?

Оказа се, че в София има две улици - ул. "Русе" и ул. "Варна", които се пресичат. Та така и нашите животи просто се засякоха в един момент на едно кръстовище. И прекараха няколко години заедно. Там.

Но не мръднаха заедно напред. Просто стояха и чакаха да светне зеленото. Един ден това се случи и всеки си продължи по пътя. Ние всъщност живяхме в паузата. В жълтото на светофара.

В това безвремие ние се намерихме един другиго, но загубихме себе си. А зеленото рано или късно светва и неизбежно ни тласка да тръгнем напред. По отделно. Но обратно съм истинската си същност.

Такива, каквито бяхме в началото. Преди ти се опиташ да ме промениш спрямо твоя калъп, както и аз теб - по моя. Само че не пасвахме. Ти беше квадрат, аз - триъгълник. И едната ни страна прилепваше идеално.

Но останалите бяха прекалено различни. Други вселени, които се подчиняваха на свои закони, а ние не бяхме добри в адаптацията.

Времето обаче учи. Днес ние минаваме през нови кръстовища. Срещаме вече други участници в движението. Оглеждаме се по-внимателно. Надяваме се, че този път няма да се разминем с новия си човек, а ще тръгнем в една посока.

О, светна жълто.

Мисъл на деня