Кое прави жените "общодостъпни"?
От HighViewArt
Нека да е ясно: този текст не е създаден за да обвинява някого, и няма да раздава оценки. Общодостъпна в този контекст е описанието на една жена, която се предлага на мъжете без критично отношение към партньора, без собствени изисквания към връзката, без принципи, без да взема предвид вкуса си за мъжете (външен вид, възраст, интелект, статус и т.н.).
За такива жени често казват: Съгласна е на всичко.
Смята се, че основният мотив на такава жена е половото влечение. Само че всичко е много по-дълбоко. Под полово влечение често се маскира друга потребност. И ако блудницата пренебрегването на своите интереси компенсира с пари, то тя сама заплаща за своята общодостъпност.
Защото жената отказва да слуша вътрешния си глас, тя плаща с време от живота си, с душевни травми, разочарование, здраве, разбито сърце, сълзи и страдания.
Защо се случва това?
С една дума всичко това е заради липсата на любов. Остра липса, която най-вероятно идва от детството. Твърде малко правилно обичани деца, затова има и малко прекалено щастливи и самодостатъчни възрастни.
За да получат любов, някои използват манипулации. Мама или татко като са научили детето чрез измама, лошо поведение или други показателни истерии да получава от тях любов и внимание.
Други се опитват да бъдат добри, приятни и угаждащи, за да заслужат любов. Някой като малко дете пълзи на колене към възрастните, за да получи малко топлина и обич. Не само момичета, но и много възрастни жени го правят, и, най-често, несъзнателно.
Отначало жената се съгласява да има връзка с мъж, който очевидно не й допада. Това е същата онази дупка вътре в личността, която се е появила в резултат на липсата на любов, която трябва да се запълни. Алкохол, наркотици, хазарт, секс, все такива съмнителни неща – всичко отива за каузата.
И това за известно време действа. В душата дори цари мир. Но не за дълго. Потребността от наркотика непрекъснато се увеличава. Дупката се оказва вселенска черна дупка: тя поглъща всичко и никога нищо не е достатъчно. Винаги другият човек дава твърде малко любов, малко признание, малко грижи, малко внимание.
И когато другият е изсмукан до дъното, той излиза от връзката. Всичко вече е непоносимо – няма сила, няма енергия. Останалата самотна жена започва да се мята насам натам : да живее с дупка в душата е изключително неприятно, дори невъзможно. Първото, което прави – трескаво се опитва да намери замяна.
Жената в такава ситуация се вкопчва в първия, едва позавъртял се около нея мъж. И той пак се оказва неподходящ. Но няма как да бъде друго: необходимостта е спешна.
От тази връзка жената излиза още по- разочарована и разбита. Не е това мъжът, а и се е държал не както трябва. Той излъга. А каква е лъжата? Всеки е получил това, което е искал.
Жената е искала да облекчи болката, да забрави миналото и да използва другия човек като лейкопласт за раните си. Мъжът, чувствайки функционално отношение към себе си, също е използвал жената функционално за своите потребности.
“Ти не знаеш как ме нарани! Ти не искаш да ми помогнеш! “- обвинява жената мъжа. Той може и разбира, но не е психотерапевт и не е длъжен да лекува. Как да помогне на жената той не знае. И тя произнася присъда: “Аз бях предадена, а ти си като всички останали”. А за това, че причината е в самата нея, както и преди, тя не се замисля.
С убеждението "всички мъже са гадове" жената, обаче, се стреми към утеха в прегръдките на нов партньор. Тогава (предсказуемо!) – отново същото. След известно време- пак. Сексът лекува, но за кратко. Все не е така, не е това, и не става по-леко. Околните виждат в тази жена липса на самоуважение и достойнство и решават, че жената е парцал, а тя се чуди: Аз просто искам да обичам!
Жената не замисля над това, което се случва – някаква безкрайна поредица от запознанства и откровения, неудържим (понякога безобразен) секс. Тя забравя какво въобще е искала от живота, за какво е мечтала, коя е тя.
Жената стъпва върху гърлото на всички други желания, с изключение на едно – да намери нов мъж като хапче срещу болка и самота. Тя вече не е в очакване на този, за когото някога е мечтала, а търси на ръба на паниката който и да е .
Какво да се прави?
Трябва да се спре. Най-добре – след първите болезнени отношения. Това не се е случило тогава – по всяко време сега. Да се спре и да потъне в самота. Ако тя е непоносима, да намери подкрепа и ръководство от специалист. Но да си даде време да осъзнае, да разбере и да приеме всичко, което се е случило, включително причината и следствието.
Трябва да се върне към собствените си желания, дълбоки намерения, да чуе гласа на душата си. Да си подари тази любов, която и е липсвала в живота. Да се успокои. И да започне да живее щастливо. Любовта отива при любов.
По Саманта Уилоу / Източник: bg.checkonline4you.com / Снимка: tomleemusicschool.com
