цветно

Кое те спира да мечтаеш?

Снимка: astridarditi.com

Защо не повярваш в мечтите и целите си, защо понякога ти е толкова трудно да си ги представиш? Не ги заслужаваш ли?

Сещаш ли се за онези моменти, когато си бил дете, в които родителите са ти казвали:

- Не прави това и онова, не... това е грешно!

- Не, това са глупости!

- Не, това е невъзможно и абсурдно, няма да се случи, как въобще успя да си го помислиш?

Според вас какво става, когато едно дете в невръстна възраст чува постоянно тези думи, които се запечатват в малкото му наивно съзнание? Става това - то просто не може да си представи, че всичко това, за което мечтае може да е факт. Възприрано от този пагобен модел, който му е вече дълбоко посят.

А как може да се промени това? С доста действия, желание, хъс, воля и мотивация за промяна... простичко желание за сбъдването на едни леко позабравени приказни желания.

Съвет към вас, родители - не принизявайте мечтите на децата си, само заради това, че вашите може би не са станали факт в миналото или поради друга причина. Подкрепете ги. Заради това, което те желаят, а не това, което на вас ви се иска за тях. Не знаете колко благодарни ще ви бъдат един ден!

И за да не бъда голословен, ще ви споделя няколко реда от един човек, когото адмирирам и на когото се възхищавам безгранично - Робин Шарма. Ето нещо, което той казва доста по-добре от мен:

"Вдъхновявайте децата си. Важна идея: родителите учат децата как да виждат света. Родителите им показват как стават нещата. И ако вие виждате света като място с различни ограничения, така ще го виждат и малките хора, които отглеждате.

Постарайте се да не предавате страховете си на децата. Покажете им какви възможности се разкриват пред тях. Вдъхновете ги да станат хора, които ще издигнат света на по-високо ниво - по свой собствен начин. Вдъхнете им смелост.

Ще ви дам едно средство, което използвам вкъщи. Всяка вечер, преди децата да си легнат, казвам четири неща. "Когато пораснете, ще постигнете всичко, което искате". "Никога не се предавайте". "Каквото и да правите, правете го добре". И още: "Помнете колко много ви обича татко". Повтарям им тези неща от четири години. Те често казват:

- "Татко, всичко това вече ни е известно. Знаем, че не трябва никога да се предаваме и знаем колко много ни обичаш. Взе да става отегчително."

Но аз имам чувството, че някой ден, може би когато съм стар и сбръчкан, ще получа по пощата писмо от Колби или Бианка, най-любимите ми хора на тази планета. И вътре ще прочета няколко прости думи, нещо като: "Татко, животът ми е прекрасен. Благодаря ти, задето беше такъв добър баща. И благодаря за онези четири неща, които ни повтаряше всяка вечер. Те бяха много важни."

Вие кои неща избирате да повтаряте на децата си?

Предстоящи събития

Мисъл на деня