цветно

Кога най-после ще сме щастливи

Снимка: pixabay.com / fietzfotos

Има моменти, в които силно ни се иска да избягаме на някое тихо, непознато място, където ще сме далеч от всичко - от хората, взаимоотношенията ни с тях и обстоятелствата, които създават. Но тук не разбираме едно - проблемът не се крие в другите, а в нас, поради което, бягайки от него, няма да можем да го решим.

Този пъзел от мисли, толкова объркан и неразгадаем, не е животът, това сме самите ние. Другите не ни нараняват, ние се чувстваме наранени, те не ни обиждат, ние се чувстваме обидени, те не ни омаловажават, ние омаловажаваме себе си. Всяка една наша реакция произлиза от вътрешния ни свят, а там понякога може да е пълен хаос.

Не можем да спрем това, което сме, не можем да заглушим страховете си, нито пък липсата на самоувереност и любов. Но можем да простим на себе си и така няма да имаме нужда да виним другите, защото ще знаем, че ни въздействат не толкова чуждите действия, колкото най-вече начинът, по който ги възприемаме и значението, което им придаваме.

Ето защо онова райско кътче, изпълнено с щастие, за което мечтаем, ще се превърне в реалност тогава, когато разрешим проблемите вътре в нас.

Къде отиваме, ако не можем да видим истинските причини за несгодите си? Помислете, как да живеем щастливо, ако не сме се научили да казваме "не", ако дори за миг не поставяме себе си на първо място, ако забравяме да се погрижим за собственото си благоденствие и подреждаме живота си спрямо чуждите предпочитания?

Светът около нас не е лош, ние сме тези, които го възприемаме като такъв. Той няма да преобърне функционирането си и то не защото не го заслужаваме, а защото всичко в него е перфектно. Колко по-лесно щеше да бъде не ако нещата бяха различни, а ако ние бяхме.

Не ни трябва самотен остров или храм, трябва ни хармония в самите нас, трябва да се научим да създаваме и поддържаме щастието си и да вникваме в корена на болката си, който никога не е навън. Собственият ни страх от вътрешните ни проблеми замаскира способността ни да ги решим и ни кара да търсим спасение, когато ни е достатъчна единствено нашата воля.

Заобичвайки себе си, ще проумеем, че щастието ни няма да дойде с някое грандиозно събитие, а тогава, когато пожелаем да се освободим от всички пречки, които сами поставяме пред себе си, и тогава, когато ни стигне куражът да заявим, че вече искаме да сме щастливи!

Предстоящи събития

Мисъл на деня