цветно

Когато душата загуби своята сянка

Снимка: pixabay.com

Защо плачеш дъще? – попитал мъдрецът.

- Детето ми, то си замина – тихо промълвила крехката жена и изтрила сълзите, които се спускали по красивото й лице.

- Къде отиде?

- На другия свят, на небето.

- Недей да плачеш за детето ти, то сега е светла душа.

- Какво е светла душа, дядо?

- Когато Великата сила създла вселента, създала и три същества. Първото - чисто, свето и добро. Нарекла го Светла душа и създала Рая, за да живее там сред свои.

След това създала друго – тъмно, потайно и зло. Това била тъмнината, която пратил дълбоко надолу и създал Ада, за да живее тъмнината там.

Накрая взел малко от светлината и малко от тъмнината и създал третото същество - човека. Човекът бил светъл и добър - това е светлината на душата му, но след него ходи неговата сянка - тя идва от тъмнината.

По земята, дете, стъпват само същества, които имат сянка. Тук, в земния свят, никой не е само добър или само лош и никой не може да бъде.

- Но моето дете, то беше само добро.То беше чисто, благо, усмихнато.

- Затова твоето дете не ходи по земята, дъще. Когато сянката си тръгне от човека, когато той изгуби своята тъмнина, тази земя става недостойна за него и душата му се издига към Рая. По земята стъпват само грешници, а твоето дете – то е ангел, който ще те прегръща от небето.

Предстоящи събития

Мисъл на деня