Когато онова място беше нашето място
Нощта се беше вече спуснала, а тя пътуваше в таксито за първата им по-официална среща. Уличните лампи се отразяваха на колата, а леката ѝ усмивка не можеше да остане скрита дори и за хората, случайно озовали се на светофарите, на които спираха. Вълнуваше се. Беше вложила цялата си емоция в новото, непознатото, в тръпката.
Срещнаха се, на онзи ъгъл, така потаен и същевременно толкова оживен. Той я целуна. О, беше толкова нежно, сякаш като в приказка, сякаш цялото време се беше свело до един миг. Носеше роза, толкова банално, но и толкова мило.
Тръгнаха по улицата и няколко стъпки по-надолу беше заплануваният от него ресторант – приятно местенце, макар и в центъра, много уединено. Седнаха на масата до прозореца. За момент тя почувства студената вълна на миналото. Чувство толкова необяснимо, но и толкова реално. Сърцето ѝ се сви, но тя го прикри умело под широката усмивка, която беше свикнала да слага винаги, когато се наложи.
Отпи глътка от любимия си карменер, наслади му се, но сякаш след секунди отново се появи онова чувство. Погледът ѝ се озова на близката маса вляво. Спомни си. Беше минало толкова време, може би години, сякаш цял един живот. Сърцето ѝ се сви. Той сякаш услужливо отиде до тоалетната и тя остана сама с мислите си.
Някога, може би преди цяла вечност, тя седеше на онази маса с Него. Чувства, отдавна забравени, в миг се завърнаха мълниеносно. Потръпна. Ръцете, които се докосваха, погледите, които си открадваха само за тях, мечтите, които споделяха тихомълком, само за тях, я пробождаха като с тъп нож. Заболя я.
Пламъчето на новото някак беше угаснало. Въглените от миналото се настаниха толкова изгарящи. Той се върна на масата и срещна дежурната ѝ усмивка. В нея се бореха миналото и настоящето. Той говореше, усмихваше се, тя искаше да е с него и успя, беше. До момента, в който усети студената ръка на рамото си.
Миналото беше с тях, до тях, до нея. Погледна през прозореца и видя черните му като въглени очи, взиращи се право в нея. Спомни си обещанията, мечтите, плановете, които градяха заедно. Целувките по рамената нощем, докато той си мислеше, че тя спи. Спомни си миговете заедно, очите му на раздяла и последните му думи. Опомни се, а розата някак беше вече повяхнала.
