Когато с любовта си отидат мечтите… и животът ти стане пълна каша
Помниш ли онова чувство, когато си сигурен, че най-накрая си открил своята половинка, своята истинска любов и сродна душа. Когато си усетил искри при запознанството ви и си продължил да ги усещаш дълго след това. Когато цялото ти същество копнее за този човек и усеща, че той има специално място в живота ти. Ето в този момент си готов да дадеш всичко. Влагаш цялата си енергия, обич и време, за да правиш партньора си безумно щастлив, а и себе си. И тогава ставаш по-спокоен и балансиран, и тогава ставаш най-добрата версия на себе си.
Градите общо бъдеще, споделяте общи мечти. Къде ще живеете, как ще се развивате. Взаимно се вдъхновявате и мотивирате. Когато сте на разстояние страдате и чувствате, че сякаш нещо не е завършено. Затова и оставяте всички големи планове за моментите, в които сте заедно. Понякога малко ви плаши тази изпепеляваща нужда от присъствието и близостта на вашия избраник, но сте убедени, че истинската любов е такава - импулсивна, обсебваща, различна. Не си представяте, че може да се изчерпа. Е да, ама в любовта и живота няма нищо сигурно.
След известно време хармонията и разбирателството отстъпват място на битови проблеми и излишно напрежение, а развръзката зависи само от вас. Започва редуването на скандали, сдобрявания и пак скандали. После ти си тръгваш по женски, убедена че той никога няма да те пусне или да се откаже от теб. Но той го прави. Оставя те да продължиш сама. И тогава какво? Будиш се сутрин от досадната аларма. Предишното вълнение от първите съобщения помежду ви, сега е заменено от апатия и липса на желание за каквото и да било. Едвам събираш сили, за да станеш от леглото и да започнеш деня си, макар и без настроение.
Вашето вкъщи не е същото без него. Вечер се прибираш и е празно. В душата ти също. В баровете, по улиците, в такситата. Празно. Няма го. Оглеждаш се навсякъде, търсиш го неосъзнато или може би съвсем умишлено. Припознаваш го във всеки с неговия ръст и походка. Сърцето ти се свива всеки път, когато видиш познатото яке или същия цвят автомобил. Ставаш и лягаш с мисълта за него. Прехвърляш по няколко пъти на ден едни и същи разговори и ситуации. Кое, как и защо се случи? Какво се обърка? Може ли да се поправи? Има ли смисъл да се оправя? Или просто не ви е писано. Иска ти се да вярваш, че съдбата ще ви срещне отново, но чакането не ти е от силните страни. Четеш, работиш, тренираш, ангажираш съзнанието си с различни дейности само и само, за да не мислиш за него.
С всеки следващ ден надеждата избледнява и те отдалечава от мечтите. Вашите мечти, превърнали се в пепел от несбъднати желания. Мечтите, към които се стремеше, а сега яростно отбягваш, защото ти напомнят за него, за вас, за това, което вече го няма - красивата любов, която се превърна в тъжен и далечен спомен. Бягаш от собствените си цели и амбиции. Ти си като спринтьор на световно, който обаче тича в обратната посока, като състезателен автомобил, който кара в насрещното, губейки пътя и себе си. Мечтите имаха смисъл, когато той беше в тях, когато вървяхте двама, борейки се заедно за всеки успех. Сега победите нямат същата стойност. Не искаш да си кралица без своя крал.
Следва мъчителният преход от твоето всичко до най-далечния човек, от най-красивата любов до най-печалния крах. Приятелите те съветват да се радваш на свободата, да излизаш и да се запознаваш с нови хора. Но ти не го искаш. Уморена си от еднакви срещи - еднотипни опознавателни разговори, клиширани и до болка познати въпроси със заучени отговори. Прекрасно знаеш как да се държиш, какво да кажеш, кога да се усмихнеш, как да флиртуваш, но защо да споделяш за детството си, за мечтите и амбициите, ако всичко ще свърши. Не ми губи времето. И ти не ми разказвай за себе си. Не ме интересува на колко години си проходил, какви оценки и хобита си имал в училище, какви медали си печелил, коя е първата ти любов, първото разочарование, първите страхове и несполуки… Задръж ги за себе си. Не искам да знам, ако ще бъде със срок на годност.
В душата ти се редуват чувство на вина и ярост. Мъчат те вечните въпроси като: Ще обичам ли пак толкова силно? Способна ли съм да се влюбя отново? Ще намеря ли по-добър? Времето минава протяжно и безцелно, защото часовете без любимия са толкова безсмислени и празни. Съзнанието ти сякаш е изтрило всичко предишно. Без него не можеш да си спомниш почти нищо. Човешкият мозък има доста избирателна памет. Странно е как докато сме във връзка обръщаме напълно излишно внимание на всички негативни случки, караници, пропуски, а след това сякаш всичко лошо изчезва, запомняме само хубавото и се чудим защо сме прекратили отношенията си с въпросния човек.
Очите ти се пълнят със сълзи при мисълта за всичко, което вече е свършило. Липсва ти. Помниш как той запечатваше всеки спомен, вдишвайки дълбоко аромата ти. Душата ти копнее да чуе гласа му, желаеш да му се обадиш, но инатът и разумът те държат здраво стъпила на земята. Иска ти се да докажеш на Бегбеде и на целия свят, че любовта не трае само три години, но фактите са срещу теб. Истината е, че ако беше правилната любов нямаше да го мислиш толкова. Щеше да го чувстваш и виждаш пред себе си сега.
Убедена си, че животът ти без него е пълна каша. А преди как беше - попара от лъжи и неспазени обещания? Към това ли се стремиш, това ли искаш да върнеш?!
Ти най-добре знаеш как този мъж се е борил за теб, когато го е искал, когато си му била цел и приоритет номер едно. Когато те е пуснал да си отидеш, той се е примирил, оставил те е да намериш нещо по-добро и истинско. Е, направи го. Излез от образа на Drama Queen. Вместо да страдаш по миналото, пропускайки настоящето, насочи поглед напред към бъдещето и намери човека, за когото ще бъдеш най-важна и единствена, който ще те уважава и закриля, който ще ти дава сигурност, грижа и опора, който никога няма да те остави. По това ще разбереш, че е той.
Ще бъде там, когато си щастлива, в хубавите ти моменти, но ще бъде там и в лошите, когато си тъжна, кисела, зла и много сърдита. Ще остане дори, когато му кажеш да си тръгне. Ще го направи, защото ще те разбира, ще знае от какво имаш нужда и кое е най-добро за теб, за вас. И да, той ще бъде най-правилният ти избор. Но не го търси. Важните хора в живота ни винаги идват сами в подходящия момент (макар и не на кон).
