цветно

Колко красиво може да бъде всичко около нас...

Снимка: 2536477 / Pixabay.com

Обръщам страницата. Прозорецът стои пред мен широко отворен, докато го наблюдавам през призмата на чашата си с бяло вино.

Един възрастен мъж стои точно срещу мен на прозореца, гледа право към мен и чашата ми с бяло вино. Вижда ли ме? Знае ли човекът отсреща, че го наблюдавам?

Небето е начертано в различни посоки от самолетите, които рисуват по него без срам. Тези самолети направо са го разкъсали, но не изглежда да му пречи. Толкова е красиво и тихо. И синьо.

Хората, които се возят в тези самолети със сигурност не се замислят за следите, които оставят. Всеки с багажа и мислите си лети нанякъде, търси нещо. Търси някого. Търси себе си… Някои се прибират у дома, други го напускат - може би завинаги.

Мисля за проблемите си и търся решение, чудя се как да подредя пъзела. Имам ли всички парчета или съм изгубила някое при пътешествието на душата ми? Изведнъж забравям за проблемите си и започвам да се чудя на човека от прозореца.

Дали ме забелязва? Дали е щастлив? Дали е здрав? Жена му до него ли е? Изморен ли е? Липсва ли му нещо? Дали и той като мен наблюдава нарисуваното небе? Дали още може да мечтае или животът му е отнел и това право?

Толкова много прозорци, а ние се взираме единствено в нашият личен прозорец, като коне с капаци. И започваме да се самосъжаляваме и да се обвиняваме. Спираме да забелязваме красивото и започваме да виждаме само сивото. И накрая ни остава само да се надяваме, че изпод сивото ще поникнат нови цветове.

Отпивам от виното. Успокоявам се. Само ако знаете колко е красиво небето в момента, колко много му отиват тези бели черти, които бавно се изпаряват. И всички сгради наоколо, в които слънцето се отразява плахо, защото скоро ще залезе.

И всички забързани хора, които кръстосват улиците с тежките си стъпки. И тук-таме някоя усмивка, някой скрит поглед, някоя влюбена двойка, някое дете. Колко красиво може да бъде всичко около нас, дори в моментите, в които изобщо не ни се струва така.

Забравих за проблемите си, поне временно. Може би е добре да мислим повече и за другите хора. Да поглеждаме от време на време и към техните прозорци. Кой знае, може отговорът да е съвсем близо.

Cъбития

Мисъл на деня